Подскочи на куцо краченце денят,
отхапал нехайно филия,
с играта на дама лета се броят,
щом можеш — обратно върни я.
Безславно забравен, прибра се страхът, ...
Свещта угасна без да догори,
една звезда политна от небето,
в прозореца разби безброй искри,
стопи се в мрака звездната пътека...
От взиране очите ги боли, ...
Събудих се в пет сутринта. Не знаех как се случи, но просто се събудих и не можех да заспя отново. Никога не съм ставал толкова рано, но съм си лягал почти по това време на деня. Не знаех какво да правя, но не ми се оставаше в леглото, защото бях с усещането че изтървам важни часове от деня.
Докато ...
Даваш всичко, всичко взимаш, бързаш бавно, бавно-бързо.
Ходиш леко, стъпваш звънко, мислиш шумно, мислиш чисто.
Гледаш ме, търсиш ме, взираш се в слънцето, плъзгаш се с вятъра
в чувства на нежна мечтателка, милваш с надежда косата ѝ.
Камбаните звънтят и разпиляват късчета от дребна красота ...
той...:
След стоте куршума, сто и първия дали ще понесеш?
След стоте живота, готова ли си сетне да умреш?
Платила ли си мъката с безплътната цена?
За миг, готова ли си да плащаш с вечността? ...
Любовта е измислица на скучаещи поети.
А аз имам работа да върша – слънцето преваля.
Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.
А аз от труд не мога и гърба си да изправя.
Любовта е приумица на славеи и щурци. ...
Красива си, когато се усмихваш,
а също – щом очите ти блестят.
Красива – даже тъжна да притихваш.
Красива си и в този грозен свят.
И в лятната си рокля си красива. ...
С разплискан, хладен дъжд потече мрака
по топлите извивки на деня
и с глас на жълтоока кукумявка
над сгушените сенки прелетя.
Премина по пътеката на двора ...
Останал си, прегърнал си звездата,
която бледо заминава със нощта си,
по устните ти вижда се печата,
оставен от жена и от греха ѝ.
Прехласнатата утрин се задава ...
Нека има повече добри дела,
нека хората да си помагат,
нека се спасим от участ зла,
и за стари, болни грижи да се полагат.
Нека мъдри хора да ни управляват, ...
Какво ли да поискам от съдбата!
До тук живях със своите мечти!
Не можех да изляза от играта!
До край ще съм дори да победи!
А тя, съдбата своето ще вземе ...
Пътувам с влак към Видин.
Звукът от релсите е монотонен и силен, заради отворените прозорци. Не могат да се затворят. Механизмите на повечето са развалени. Самият аз се оказах Херкулес, като счупих механизма на прозореца в купето, в което се настаних. Как стана ли? Преди да тръгне влакът, реших да о ...
Ще седна, щом предлагаш стол.
Ше сложа уморените си кости
на дунапренен, мек престол.
Ще поостана – щом приемаш гости.
Не ме жалѝ! Почувствах се добре. ...
Защото минното поле се крие под тревата,
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси – да спрем, като сърната
секунда преди изстрел – и до там.
Защото дърпа ни глухарчето ръката, ...
Щастливите хора си имат звезда,
която им дава надежда.
Която разстила им лъч светлина –
по път към целта ги отвежда.
Щастливите хора не търсят вина, ...
Седмото небе или деветия кръг на ада
Как ще го направиш за душата ти – да лети или да страда?
Много фактори определят до къде ще я докараш
Но ако е второто, няма на кой друг освен на себе си да се караш.
Имам родител и дете в главата си ...
Понякога - дали и блян не бе?
Рисуват ми безсъници картините -
Тосканското, бездънното небе,
полята слънчогледи и маслините.
Смокините залепват за съня ...
Тази нощ ще заспя на ръцете ти меки и топли,
ти послушай в съня щом засвирят щурчета в парад
и ела в моя мрак пак душата ми сънна да стоплиш,
да спасиш Любовта ми тъй крехка от нощния хлад.
Рецидив да опазиш, от дяволско свое начало. ...
На разсъмване тихичко щракна капана,
стреснат сън в топъл ъгъл на тъмно се скри.
Хвърли вятър в прозореца мрежа и хвана,
двете сънени ноти от славей. В зори.
Паяк бързо закърпи прозрачни въпроси, ...
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
Как да скрия сърцето зад маска?
Как да сложа на чувствата шлем?
Как да бия любовна спирачка,
като обич прелива отвсякъде в мен!?
Може ли щабът да ми сложи забрана, ...
Мери
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори, ...
Аз зная има любов, закъсняла любов,
която с огън брони разсича,
аз зная има любов, много нежна любов,
която болката с магия изчиства.
Аз зная има любов, закъсняла любов, ...
В дланите си крия обич изконна,
слънце незалязващо в гръдта си,
с прошка дарявам вина неволна,
нощи лекувам с нежността си.
Идвам, когато най съм ви потребна, ...
Леден дъх върху кожа човешка,
и очи червени от кръв заслепени,
с поглед пламен, от плам нечовешка,
жадуват живота в топли вени.
Вишневи устни, желание грешно ...