Poetry by contemporary authors
На сина ми 🇧🇬
Пожеланията - в песен,
и в мечти унесен,
животът- да е лесен,
успешен и чудесен! ...
Ще бъдеш ли достоен 🇧🇬
Исус ще дойде скоро време,
а подготвен ли си вече ти,
ще бъдеш ли достоен да те вземе?
Ще намери ли вяра в сърцето, ...
Стени от лед 🇧🇬
И те пречупват -
звездната ни същност!
Шепа хора - жадни
за пари и слава ...
Един от двана комповинта 🇧🇬
е този низък лепкав страх,
на Запад и във Ориента,
в основата ни е, разбрах!
Тук всеки кожицата пази. ...
Ваксина 🇧🇬
(и с нежни пръсти ме докосна мрака)
не потърсих хляб и ничия утеха
Като Диоген реших, че ще дочакам
(без фенер, под сянката на къща) ...
Стихнало 🇧🇬
е безразличието -
си помисли тишината.
А думите -
излишен писък. ...
Време, Вечност и Вселена... 🇧🇬
преди 13.8 милиарда (земни) години всичко
е започнало с Големия взрив
Това са: Философски категории,
които със космически размах ...
Любопитната муха 🇧🇬
в ъгъла на една стена,
сръчно мрежа си плетеше
с тънки сребърни влакна.
Изплетена нежна и чиста, ...
Смъртта на България 🇧🇬
Обрули я вятърът, съхне земята.
Все още бие сърце във гръдта ѝ,
но тъжно затихва. Приижда бедата.
Не ражда бъдеще, вече снагата ѝ. ...
За страха 🇧🇬
спирала безкрайна като нощта,
обвита в мрака, паяжина крехка,
изгубена дълбоко в моята глава.
Покрити с кръв са дъските мръсни, ...
Вис 🇧🇬
пиша, споделям и дишам,
тягата ѝ се смали,
дебне пред дупчица миша.
Вáрди, подам ли носле, ...
Светената вода да оцелее 🇧🇬
и цветовете на очите ни
ще се огънат,
пчеличка ще се скрие
под яката ти, ...
Сълзѝте 🇧🇬
Сергей Комитски
Сълзѝте идват слепи. Неповикани.
Разрязват с безпощадно острие
най-крехките ни, съкровени мигове. ...
Ода за Валя 🇧🇬
в дворче до една гора,
тихо стъпва край герана
наша - истинска жена!
Тя... поеми славни пише, ...
Почти любов... 🇧🇬
Живота ни раздаде други карти.
Седяли сме в средата посред нищото.
Сега сме си логични. Не хазартни.
И, колкото смълчан да е покоят, ...
Временна същност 🇧🇬
разпръсната на две се люшкам,
да мога с сила на ума,
да бъда с теб, макар несъщата.
Отворено, сърцето ми е нямо ...
Мрак 🇧🇬
Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.
Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка?
Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,
Колко всъщност черно става във душата. ...
Рисувах тишината 🇧🇬
въздъхна с лавандула, мед и пръст.
Стрелките в пет издърпваха полека
с най-дългите си пръсти мрака гъст.
Не паднах ничком, ти си тръгна ничий ...
Наричане 🇧🇬
Наяве да си блага и смирена!
Във мене тъй дълбоко да си влюбена,
обичана със жар и споделена!
Вземи си залъче от обредния хляб, ...
Извън 🇧🇬
но се научих приказно да скитам,
без пътища, без знаци, без пътеки,
където даже птици не прелитат.
Където обитават Боговете ...
Прорастване 🇧🇬
и в невъобразимостите с теглилка
да отмериш в обем и протяжност
дали ще възкръсне залогът, или няма.
И колко лета преболедувани на везните, ...
Прозрение 🇧🇬
и размишлявам:
Какви сме ний?
Веднъж вглъбени
друг път тъжни, ...
Пиянството... 🇧🇬
на К...
Инстинкт на пчели ни подмами
към черният грозд на нощта
и късахме с жад ароматни ...