Любовта се бунтува, неразбрала това,
че израства в коприва всяка мека трева,
щом и стъпчат душата и подпалят със смях.
Мен ли търсиш в тревата? А не те ли е страх?
Като примка тъга. Като клуп на небесната шия,
жарко слънце се смее, над горест и болка без край.
Една мъничка, бяла, измъчена птичка се крие,
вдън душите - ухае на люляци, рози и май.
Среброткани ръкави, чевръсто запрята Луната, ...
Спокойно обяснявам на жената:
Шест фризера ни чакат във мазата!
Ще стигне засега храната.
Не стигне ли - ще опечем тъщата.
Не мразя кучката и нека не се караме. ...
Не беше птичи, свински грип, антракс,
не беше спин, не беше чума даже...
Сега корона имаме сред нас,
но Бойко е готов да я накаже...
Звънят му от къде ли не сега, ...
Пред света не мога да призная,
че същността ти цялата познавам,
но те следвам, всичко ти отдавам
истината с теб, за да узная.
Красотата твоя е омая ...
В тази тъй необуздана необятност,
под трупаните дълго скверни ледове
на хиляди отблъскващи химери,
изгряваш ти - единствен суверен
на чисто новата ни пролет. ...
Когато някой ден те разобичам,
защото няма помен от сърцето ми,
и вече никому не се обричам –
в юмруци ще втвърдя ръцете си.
Тогава тялото ми ще е чуждо. ...
Прости ни, Боже, търсим Те по празници
или когато дойдат страшни дни,
държим се за поверия – като удавници
и вярваме, че много сме добри.
Посипваме главите си със пепел, ...
Защо трябваше да събуждаш циклоните?!
Толкова трудно ги бях утешила!
Разказвах им приказки.
Свършиха и измислих нови.
Пях им хиляди приспивни песни. ...
По пътя прашен на слова предсмъртни
пълзи в нощта простреляно сърце.
И губи се в очите мътно тъмни,
рисували довчера със перце
от хризантеми и красиви птици ...
От всичките безумия във този свят,
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича ...
Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.
Вярваме, че всичко е възможно да се случи.
Гост неканен от прага можеш ли пропъди,
щом самият Бог за него вратите е отключил?
Едва помислила, дори видяла, че пролетта ...
Коприва си засял. От сорт- болезнен
И парещо, до болка, ме докосваш
В мрака на връхлитащата есен,
Студът си вкопчил, с нокти, във живота.
И не че не желая да те няма. ...
Серафим ще измръзва още хиляди зими,
и палтото му, вече, не е палто,
всяка кръпка, парцалена, само показва
как може да страдат добрите души…
Серафим си брои стотинките дребни, ...
Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...
Пак се будя, съвсем безпричинно
и поляга денят ми, на лакът,
под лозницата, седнали чинно,
сто причини кафето си чакат.
Скачат котките, сребърни мрежи, ...
Поетът е безумец, изгубен в едно приключение.
Пол Верлен
Не идвай сутринта след нощ безсънна,
море съм без вълни, луна съм тъмна
на ярък небосклон и птича воля, ...
– Дядо, дядо, я кажи, колко слънцето тежи?
– Слънцето тежи една луна и милион звезди:
всяка нощ се бори да изгрее сутринта,
та светът да има топлина и светлина!
– Дядо, деденце, кажи, вятърът дали тежи? ...
Като знам, че други ръце те обичат,
как лъжливо докосват твоето лице;
как устни в безкрайността се вричат,
...а как се пръска моето сърце?!
Като знам, че страстно те прегръща ...
Опитах се, ала не те забравих!
Не се забравя като теб жена!
В сърцето образа ти аз оставих,
и твоят глас във моята душа!
Смехът ти още в нощите ме буди ...
Не съм живяла в никакви илюзии,
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората ...