Ноември се изкачва по улука.
Разпръсква куп опадали листа.
Във мислите ни настойчѝво чука.
Показва ни най-тайнствени места,
където нощем ходим все на пръсти, ...
Небето приведе предсъннно зеници.
Мъглата се спусна с гарванов взор.
То впери във нея наивни зеници.
Към светлината търсеше коридор.
Ледени капчици се забиваха злобно. ...
Вярата е в твърдо състояние.
Тя е неподвижната увереност
за неща, не станали и станали.
Родственица близка на надеждата.
За нещата минали ни тя реди ...
В разплакани очи, сега сълза съм –
съдбата се изля на малки пръски.
И слънцето дарява ме със блясък –
покривам за секунди нечии пръсти.
И ставам част от тялото на всеки, ...
Завидяха ми черните облаци,
че съм бял, че съм много добър!
И изпратиха тъмни светкавици,
да ме вземат, да ме махнат оттук.
Завидя ми и бурята прашна, ...
Душата ми е изоставен храм.
Не влизат никакви енориаши.
Но някога внезапно "Дан!... Дан!... Дан!"
под купола заспали птици плаши.
Клисарят нявга виното изпи. ...
Не забравяй нкога думите добри
Не унивай никога,даже и през сълзи
Чувствата дълбоко в теб ,ти запази
Не предавай сърцето си злото забрави
Любовта не умира ...
И никога повече не дойде; на следващия празник Дядо Мраз
миришеше на вино, а Снежанка беше с черен грим под очите.
Агоп Мелконян "Платинената пантофка"
Той слезе от корицата в едно горещо утро.
Беше точно в десет сутринта. ...
Знам, че съжаляваш и го виждам
очаквах, че ще дойде този ден...
И няма за какво да ти завиждам,
ти сам избра лъжата вместо мен.
Съмнявах се във всяка твоя дума, ...
Вечерта остава с нас само няколко часа,
идва след залеза, в уют ни облича.
Подрежда звездите, ето - украса,
на светло се вижда, кой ни обича.
Хората, заедно вкъщи събира, ...
Ти няма да си следваща, нали?
Мен сякаш ме обичат по сценарий.
Признавам, че ми писна от лъжи
и от фалшиви, безлюбовни драми...
До гуша ми дойде от повторения. ...
Уморена съм и пленена съм!
Душата като че сто живота живяла…
Огорчена съм и ранена съм
и в грешния, пустия свят овдовяла…
Празни селца, страхливи сърца, ...
По прашни улици вървя, не спирам
към теб съм тръгнала в нощта,
в луната непрекъснато се взирам,
тя пътя ми показва в таз тъма.
Не може мен да ме уплаши тъмнината, ...
Безплътни призраци пълзят изпод земята.
Във черната утроба спотаени.
Безмълвни писъци се губят във мъглата,
в безстишието от думи упоени.
И хората превръщат се във сенки. ...
В ЦЕЛИТЕ СИ
В целите си щастието не включвам.
Те сега са земни - съвсем прозаични.
В мечти илюзорни свят пропътувах,
но за щастието... бях твърде безлична. ...
Черен петък...
Наричат всички петък черен този ден,
не знаят колко е вярно за теб и за мене,
денят в който за първи път се срещна с мен,
но днес няма ме и затова – ти е черен... ...
Седя на любимата пейка във парка,
спрял съм за миг да отпусна крака.
Вдишвам дълбоко, оглеждам се жадно
да видя, да схвана как действа света.
Насреща си гледам - жена със момченце, ...
Всички любови премазват мойта душа
с пълна лъжица от лъскави думи назаем.
Нося си кръста в проклетата моя съдба,
май ние жените, за някого вечно дерзаем.
Няма истински в мъжкия евтин боклук ...
Космически са моите мечти,
космически безспир ще ги преследвам,
звездите ме примамват с блясък тих
където и да тръгна, тях поглеждам.
Светлеят примамливо за едни, ...
Черен петък, казаха че днес е,
черен, явно доста му приляга.
Не че ще повярвам, ама нейсе,
тръгнах да проуча тая врява.
Някакви проценти, на листче́та, ...