Живота си побирам в малък куфар.
Два чифта дънки. Ризи на каре.
Един часовник на ръката. Счупен.
И спомен от, несбъднато море...
Не знам къде отивам този път. ...
Враговете си с достойнство отмини,
за всяко зло нека Бог да им плати,
с лихвите или не това сам да реши,
и никога не забравяй, винаги помни,
макар да казват няма ненаказано добро, ...
Заточен на другия край на Земята...
с небивала болка в сърце...
си спомням за тебе, отечество мило,
към тебе протягам ръце...
Жадувам към тебе веднъж да се втурна... ...
Мечти не прося никога. От никой.
Единствено сама си ги градя.
Сълзи ако ти трябват, ме повикай,
събирам си ги в шепичка тъга.
И още. Мога обич да раздавам. ...
ръцете ми са с белезници от спомени
изплете ги паякът-пътешевственик
изминал разстоянието помежду ни
по-бързо от затварянето на всички врати
завиждам на ризите ...
Събуденото птиче пред своя господар
се радваше от сутрин до вчер на живота,
възпяваше го с песен и пърхаше с крилца
високо над мустака на душещата котка.
Все още беше зима и нямаше пожар ...
Във приказното царство не една
принцеса розова била е във беда.
Но братя Грим комай попрекалили-
приспали тяхната за сто години!
Невръстното човечество се смазало. ...
Седя си аз вчеуа в бау "Макси"
и един ухажоу пита "Как си?"
Аз на дядо ми Хуабъу съм куъстена,
като него не съм хич задуъстена.
"Пуивет! " – викам. – "Казвам се Хуабъука!" ...
Снегът затрупа уличката тиха -
среднощен гостенин, Вятърко навява...
Снежко от ъгъла широко се усмихнал -
И тихо, тихо всичко наблюдава.
Шарко пак се е развихрил - ...
Не съм родена роб, не мога да привикна
пред гордостта ми някой прост да сложил е греда,
лицето ми да е червено от плесница,
без род и въздух да са моите деца.
След века пет под турски ятагани ...
От гърдите към хранопровода
Моля се чувствата си да повърна
Прясна помия директно от завода
за ужас, в който умът ми се превърна
Вечно пълен е складът със срам и вина ...
Снежинките танцуват във душата ми,
люлеят се в приказното бяло.
Посоката разчупва пелената им,
обръща наобратно видимото цяло.
Разрязва пулса им от нелогичност, ...
Вън е снежно, в мен е нежно, а сърцето ми бумти,
като малка топла печка, щом усмихваш ми се ти.
Ако искаш, да напишеш, нещо спиращо дъха,
събери с ръце звездите, разпилени по снега.
И не бързай, да заспиваш, бяла нощ е, няма мрак. ...
От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи. ...
Срещнахме се вчера някъде в метрото.
Видял ме е и хвърлил ми око.
А аз, в навалицата, гушната в палтото,
с маска против грип и уроки, и зло.
В къщи, като стигнах, маската свалих, ...
Удавих се в очите ти красиви,
удавих се в очи със цвят кафе.
И щом ги видя сякаш нямам сили,
дори не мога да им казвам "не".
Опарих се от страстни устни диви, ...
Поемѝ си въздух и заслушай се във мен.
Виж надеждите угаснали в плътта ми.
Принуди се да избягаш в мрак студен,
за да видиш как изгаря бавно съвестта ми.
Доближи се в миг нагорещен и виж ...
Когато речеш, че народът е беден,
ще чуеш клетви и хули,
но нима в Европа не е най-мизерен?
А хората от "елита" са се надули.
Популист ще те нарекат веднага, ...
Десният фар изгоря без да пита.
Карам в нощта като някой пират.
Пътят мъглив все подскача и рита
сякаш ме бута към другия град.
Удрям спирачки в рядката кал. ...
Красива и бяла под мен се протяга земята.
Под нея набъбват и крехки, и силнички корени.
Към чистото слънце сами ще изпратят листата си.
Ще свирят ли с вятъра някоя чудна симфония?
Животът, дочул, ще напълни с цвърчене гнездата, ...
Снежинки пърхат малко закъснели -
тревожни пухчета си търсят зимно ложе,
една след друга леко се прегръщат,
покриват топло дядовото лозе.
Заспа най-сетне житото смутено ...