В един ден, очаквано и неочаквано,
съдбата от корените на душата
събира радост и мъка – безвъзвратно
отлетял живот. Вечна е тъгата.
Бог ни дава трудни дни – безвремие, ...
Уморих се от пошлост, уморих от игри
уморих се да бъда жалък дори.
Не мога да спя, а спя ли кошмари сънувам.
И плача на сън и будя се с кикот
вече загубих надеждата, някак ...
Далеч от мен си ти, любов!
да те целуна пламенно копнея
в прегръдките ти силни искам да потъна
защото само там се чувствам, че живея.
Как липсваш ми, как липсваш ми, за Бога! ...
Кога научих думичката "трябва"
така и никой спомен не призна,
но с нея си съпътстваме отдавна.
Тя сянката ми води за ръка.
Кога забравих думичката "искам"? ...
„Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака,
а ще има светлината на живота." /Ин. 8:12/
Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета ...
Не зная нощем ли е или ден,
лежа и трудно ми е аз да стана,
тавана, всичко се върти над мен,
защото снощи се прибрах пияна.
А много аз не пих... дори, ...
Аз, Дядо Коледа, те знам.
И нека другите да си говорят,
че си измислица. Не ги е срам!
Такива глупости да надърдорят.
Та кой ми носи дарове в торбата? ...
Сега Луна съм, златен съм алтън
косите ми, като нощта са черни
Звездици-чанове звънят насън
и гонят годежарите неверни.
Ще се събудя утре -слънчев лъч, ...
Сама съм... Мислите притичват...
Далеч от шум, човешки страсти...
За миг безвремие се разсъбличам,
а времето е съучастник...
За мъничко съм безтегловна... ...
То беше малко, слабо и ранимо,
а те с претенциите на Върховен съд.
Сърцето им говореше със светли рими,
но те не стигаха до мъртвата им плът.
И хвърлиха това сърце на псетата ...
Във мен останаха самотни брегове.
И костите ми, болно се разскърцаха.
Изсъхнах чак до пепел без море
и, като кал кръвта ми лепне върху дъното.
Сънувам те, море! И се вълнувам. ...
Човек се ражда с радост, с мощен вик
като от свят, напомнящ ни на вечност,
и в него няма нито тон фалшив,
и даже казва повече от песен.
Човекът идва сякаш като взрив, ...
Ключът - изваден от вратата,
отдавна е изсъхнала резбата,
браздите видни там чернеят
от времето безкрайно, безпощадно.
Облаци прах по пода се реят, ...
“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”
Живея в сън. Безвремие, заблуда.
И пътя ми невидима ръка отсече.
Не ми остана сила да се върна.
Нощта деня изпи и вечна нощ е вече. ...
Дари ме с този танц и онемях,
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...
Заспивай като дъжд на тротоара
безименен и мокър от мечти
дори да не откриеш в тишината
защо вселената след взрив мълчи
Прегръщай като странник от мъглата ...
Вървя си аз, по пътя не спирам,
тихо плача и не разбирам,
къде си обич, живот мой,
питам къде ли, къде ли е той...
Мисля че от лятото, не съм те виждала, ...
Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,
толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца... ...