> Днес ми е денят за мразене.
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна, ...
В измитите ни под дъжда души
не е ни блудкаво, ни разводнено.
В измитите ни от грима очи,
страхът човешки тихо притаен е.
Небето ни оплаква и сълзи ...
Съдбата е стоманен коридор
във лабиринт побрал се в къс мираж...
Животът е илюзия с простор
побиращ се във два на два кофраж.
Събраното по пътя ни богатство ...
Опитвам да проправя път през тръните,
през бурените в моето съзнание.
Една след друга сграбчват ме годините
крещейки ми, но чувам ли послание?!
Посланията в битките са скрити, ...
Духа си натоварих с бреме тежко.
Чувал, претъпкан с невъзможна скръб.
Човек да съм във време нечовешко,
светът когато ми обръща гръб.
Не ще го моля още сто години ...
Ако някога за тебе звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи.
А то се бунтуваше, в гърдите кънтеше. ...
Призори щом като слънце изгрее,
рано събуждат се птици небесни...
Тръпне сърцето, душата ми пее,
тръгвам по пътища стръмни и тесни.
Духом минавам над къщи, дворове, ...
Не просто равносметка...
Аз някога във гняв необузда́н
разкъсах спомените в равносметка късна
и разпилях по вятъра, но там:
той без да мисли – просто ги разпръсна... ...
Започна се! Започна се борбата,
начело кой да бъде днес в гората.
Но с избори – било демократично,
а не с юмруци, грубо и първично.
Животните, щом искат да добруват, ...
Старата библиотека проговори с тъжен глас.
"Позабрави ме човека и съсипана съм аз.
Всички мои етажерки мухъл ги мори, и прах.
Като прелъстени щерки бъдещето им видях.
Пуста цифрова епоха ми докара този гнет. ...
Аз исках на фона на цветната есен
да бъда отново до теб...
когато природата в мъки се гърчи...
да чувствам опора до мен...
Животът обаче протече различно... ...
"При тебе как е?" - питаш - аз се чудя
да кажа ли за мечките на двора.
Да кажа ли, че трудно се възпирам,
при тях за топло да се сборя.
Не казвам, тих съм и си трая. ...
В косите ми разлистват се снежинки,
навяват мисълта за пряспа бяла,
а младостта ме гледа от предишни снимки
замръзнала и с нито миг неостаряла...
Припомням си за късчетата лудост ...
Таралежо, защо си тук, на прозореца?
Наоколо са само пепел вятър и руини.
Запазена е само част от покрив, езерца
вода, тази стая, вратата и комина.
Тук даже паяците паяжини не плетат. ...
Гледах залеза и си пушех цигарата, когато внезапно ми падна огънчето и ...
Изведнъж осъзнах, че Слънцето се е скрило в мрачни облаци,
Но и аз бях умопомрачена от вечния сблъсък на
Добрата ми природа и непоклатимата ми логика.
Три самолета разпръснати из небето в неправилна геометрична форма ...
Момчета български, как не ви е срам?
Как можахте да паднете дотам?
Дотам ли мафията ви докара?
Никой ли не може гол да вкара?
Зарад мутрите в спорта ...