Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Обичай живота 🇧🇬

От коктейла на живота пий с наслада.
Във щастие обръщай всеки ден.
Че животът цветен е за теб награда,
Не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...

LuluSana

Poetry » Author's song

980

Топлината на любовта 🇧🇬

Усмивката ти ме топли още,
ти си слънцето за мен.
Но при толкоз самотни нощи
как да съм засмен?
На розата увяхнала ...

hcs

Poetry » Love

535 1

Юни 🇧🇬

Юни!
Мирис на череши,
кайсии
скрити сред листа
в оранж ...

Gavrail45

Poetry » Other

817 6 20

Светът дали ще знае, че си моя? 🇧🇬

Понякога усещам се, невидим.
Дотолкова, че търся се в мъглата,
в чиято непрогледност има митове,
как водела до пълна слепота...
Тогава те събирам в мойте шепи, ...

diesto

Poetry » Love

693 4 2

Лов 🇧🇬

Блеснá. Вълни. Сом.
Примамка. Улов. Скара.
Гуляй. Жени. Ром.
Гора. Трева. Пън.
Следи. Кошута. Пáра. ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

480 1

Откриватели 🇧🇬

На този неизследван континент
и джунгла, и савана се здрависват,
а с почерк от доверие мънистен
пои дъждът пустиня тихо в мен.
Едно коалче дъвче евкалипт ...

RainaVakova

Poetry » Love

666 5 7

Внезапен дъжд – колелото на живота 🇧🇬

Този текст за песен е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) – "Фотографката и дъжда". Давам права на Антоан да използва текста за създаването на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/fotografkata ...

kasius

Poetry » Philosophical, Author's song, Other

1.5K 4 13

За последно искам... 🇧🇬

Тъй кратко беше хубавото лято!
Внезапно после
всичко пожълтя.
В коктейлната чаша на тъгата,
се смеси слънце ...

MargaritaMartinova

Poetry » Love

1.1K 4 7

Набор от звезди 🇧🇬

Пак прелитам сто земи
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.
Късно пея за любов, ...

thedac

Poetry » Other

619 2 2

Родина 🇧🇬

Нелеко беше времето, но нужно,
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата, ...

dansyto

Poetry

1K 6 10

Горд съм! 🇧🇬

Късметът ми със теб не знам дали е луд.
Не мисля, че е толкоз от значение.
Ти знаеш моето към тебе отношение -
Обичам те! - и с туй съм горд!
По пътя ще вървя, в очите ти загледан. ...

МинкоАндонов

Poetry » Love

640

Върбата 🇧🇬

По бетонните первази на града,
нажежени от слънцето до бяло,
тук-таме са клюмнали цветя,
илюзия на живота ни нормален.
Но има и девствена страна, ...

valqka

Poetry

556

Когато тръгнахме към края 🇧🇬

когато тръгнахме към края
бяхме влюбени с нея,
винаги гледахме се в очи
и вървяхме без времето да пречи,
на пътните ни маркировки ...

Мастил

Poetry

545

Като стихия 🇧🇬

Сладка обич нагарча на живота...
Като стихия непросъществувала в ноща.
Неочаквано събитие, от нищото дошло.
Напомнило че човешкото умира...
Държим сърцата си във плен, ...

aap

Poetry

616 3

Турист 🇧🇬

Ще те дочакам
с плахото вълнение
на юнските вълни,
копнеещи за бъдещите бурни вечери,
споделени с преминаващите ...

FUMARA

Poetry » Love

973

Пределна точка 🇧🇬

Изгубих си пантофката на Пепеляшка.
Затичах боса по брега.
Морето – приказна каляска,
вълната – фея розова в нощта.
Звездите – мънички фенери, ...

ЦвететоБ

Poetry » Philosophical, Other

1.1K 8 15

Пак сме си същите 🇧🇬

Всички понесохме своите удари.
Срещи. Раздели съдбовни. И загуби...
Рядко печелехме. По-често губехме.
В битки с живота и днес оцеляваме...
Всички научихме тежки уроци. ...

stateva

Poetry » Other

2.6K 6 8

Без страх! И сега! 🇧🇬

Мечтите ми дишат. Предчувстват екстаз!
Ще дойдеш ли? Чакам те в стаята аз.
Докосва сърцето ми живата жар.
Не знаеш, че вече си мой господар.
Отпивам на глътки надежден балсам. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

1.4K 14 29

Мъдростта 🇧🇬

"Който трупа знание, трупа тъга." –
туй са мислили древните за мъдростта.
Да си умен, значи да си зрял,
да имаш опит, много да си видял.
Мъдрият вижда туй, що другите не могат ...

hcs

Poetry » Philosophical, Civic

824

Патент 🇧🇬

Патент
Ако ще да идете заедно на края на света,
или пред олтара 100 пъти да вричате горещо...
Тя никога няма да бъде целувана така,
както аз от тебе на последната ни среща... ...

radoslava29

Poetry » Love

857

Някой ден 🇧🇬

Как си, Радост? Вече мина време.
Много ли е, малко ли – не зная.
Колкото със теб да се погледнем.
Колкото със теб да се забравим.
Свиква се със всичко, общо взето. ...

Смиф

Poetry » Other

1.4K 8 9

Дано я намериш? Коя ще е тя? 🇧🇬

Радушно приемаш раздялата наша
посрещаш поредния делник без мен,
не скърцам със зъби, не чупя и чаши,
скучаеш навярно, но мислиш за мен.
А щом на жената ѝ писне веднъж, ...

Миранда

Poetry » Philosophical

1.2K 1 3

Върхове 🇧🇬

Със стоманени клещи, върховете държат сиви облаци
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
с гръмотевичен тътен крещят, че ранени са пак.
Върховете държат – безкомпромисни, твърди пазители ...

Самодива

Poetry » Other

1.8K 5 6

Четвърта събота... Поглед през рамото 🇧🇬

Съм габровска снаха, без бой признавам…
Свекървата, докато беше жива,
не спираше на гости да ме кани,
за да усетя как пулсира дивото.
То - дивото, аз толкова години ...

Довереница

Poetry » Philosophical

1.3K 4 5

Красив подарък, нарисуван от Маг 🇧🇬

Любовта ни –
едно мило събуждане,
нежен полъх преминал отвъд,
ненаситна жажда за обладаване,
огнена страст, наелектризирана свръх. ...

kleopatrasv

Poetry » Love

1.2K 2

Sooth

Lullaby and whisper are mingling through the sky
Carelessly are shifting the muffled poets’ cry.
How small are we! – exclaimed the little child
And pointed to the chimney. Everything’s mild.
An echo passing through the cave ...

umoreni_krila

Poetry » Philosophical

1.9K 1

На четири очи 🇧🇬

Не искам да ме пускаш, Живот,
дори да съм трънче в ръката ти!
И какво означава "до гроб",
в друга форма щом си – "оттатък"?!...
Нека седнем с тебе на маса! ...

PepiPetrova

Poetry » Philosophical, Other

1.5K 4 14

Ражда се... 🇧🇬

ражда се толкоз
пъти — колкото пъти
*види лика ти
*види — (съответно — „зърне“, съответно — „мерне“)

rhymefan

Poetry » Other

384

Последният поет 🇧🇬

Беше мъртво вълнение днес.
Уж е суша, а мъртво вълнение.
Още нямам за себе си вест.
Уж съм аз, но съм чуждо прозрение.
Долу, в трюма на този живот, ...

vega666

Poetry

1.7K 28 20

Моят рай 🇧🇬

Добре дошъл, човече, в моя рай.
Признай си,
стигна тук незнайно.
По пътя към поредната любов,
на мен попадна най-случайно. ...

Влиндър

Poetry » Love

1K 5 5

Десет пътя 🇧🇬

Не искам да съм в твоя свят
Не искам да си в моя свят
Искам да се сблъскат световете ни и да родят вселена
с хиляди галактики живот
С десет млечни пътя ...

iliqnakzkz

Poetry » Other

791

Ако някога има "след теб" 🇧🇬

Само няколко думи ми стигат,
като изстрели право в сърцето,
за да знам, че ако ти си изстинала –
аз студен ще потроша ръцете си.
И тогава, преди да си ида, ...

diesto

Poetry » Love

919 4

Когато 🇧🇬

Когато слънцето залязва
и мрак прегърне моя свят,
тогава вярата угасва
и аз сама оставам пак.
Любов ще свети в чуждия прозорец, ...

Марина.Йорданова

Poetry » Love

840 1 2

Полуалкохолна носталгия 🇧🇬

Полуалкохолна носталгия се разлива
към чистите ми дни и онези истини,
чиято същност остана си непроменлива
и залезе, и изстина.
Разликата между мен и любовната жрица, ...

KiddoMartel

Poetry » Philosophical, Free verse

1.2K 1

Съдбата на валкирия 🇧🇬

Бял люляк нежно охранява
спящата валкирия до своя меч.
Тя да открие обич се надява
от родните земи далеч.
Заклела се е да си върне онзи, ...

ВТ

Poetry » Other

595 2 3

За огъня и за страстта.... 🇧🇬

Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта...
А пък пепелта не топли ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

614

Нощ край морето 🇧🇬

Помниш ли, помниш ли
звездните нощи.
Фарът далечен на другия бряг.
Плажът, вълните, лодките, кея.
И нашият, лудият смях. ...

LuluSana

Poetry » Landscape

1.5K 1 2

Сирена 🇧🇬

С и р е н а
Разпадната на хиляди прашинки
(а вятърът на спомен ме отнема),
ще скоча от високо сред вълните
и с тях във вечен път аз ще поема. ...

kasandrabg1

Poetry » Love

906 1

Навярно 🇧🇬

Навярно съм късче от лед,
навярно си огън от пламък.
Препускам, аз скитник проклет,
а ти си ми, ти си ми храмът!
От мигове трудно граден, ...

Eipril

Poetry » Other

696 1 6

Бели крила 🇧🇬

Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...

Петра

Poetry » Other

1.6K 9 11

Poetry by contemporary authors

Обичай живота 🇧🇬

Топлината на любовта 🇧🇬

Юни 🇧🇬

Светът дали ще знае, че си моя? 🇧🇬

Лов 🇧🇬

Откриватели 🇧🇬

Внезапен дъжд – колелото на живота 🇧🇬

За последно искам... 🇧🇬

Набор от звезди 🇧🇬

Родина 🇧🇬

Горд съм! 🇧🇬

Върбата 🇧🇬

Когато тръгнахме към края 🇧🇬

Като стихия 🇧🇬

Турист 🇧🇬

Пределна точка 🇧🇬

Пак сме си същите 🇧🇬

Без страх! И сега! 🇧🇬

Мъдростта 🇧🇬

Патент 🇧🇬

Някой ден 🇧🇬

Дано я намериш? Коя ще е тя? 🇧🇬

Върхове 🇧🇬

Четвърта събота... Поглед през рамото 🇧🇬

Красив подарък, нарисуван от Маг 🇧🇬

Sooth

На четири очи 🇧🇬

Ражда се... 🇧🇬

Последният поет 🇧🇬

Моят рай 🇧🇬

Десет пътя 🇧🇬

Ако някога има "след теб" 🇧🇬

Когато 🇧🇬

Полуалкохолна носталгия 🇧🇬

Съдбата на валкирия 🇧🇬

За огъня и за страстта.... 🇧🇬

Нощ край морето 🇧🇬

Сирена 🇧🇬

Навярно 🇧🇬

Бели крила 🇧🇬

Queue