От време незапомнено аз тръгнах
да търся обич по земята стара.
И не веднъж сред пустошта замръкнах,
и колко пъти се събуждах с вяра.
По пътя стръмен все да се катеря ...
Попитах вятъра – Къде са следите?
Той мълча и дълго ме гледа в очите.
Повторих същото и на морето,
а то погледна влюбено небето!
Замислих се, загледана във водата. ...
Ако в живота единствено чакаш
той сам блага да дарява... тогава
просто живота предай, на някой
който от сърце го обича и се раздава.
Ако в сълзите на някой не виждаш ...
Дълбоко се е свряла завистта.
И смуче святост… Трови ме с обида.
Преобразява вечните неща,
така че тлението даже им отива!
И спомените лепнат от тъга, ...
След залеза умират всички думи.
След залеза е мрак и тишина.
Черна бездна падна помежду ни.
И няма вече път или следа.
За прошка съм отдавна закъсняла. ...
Не се преглъща лесно тази любов.
Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.
И знам, че няма да срещна не и в този живот.
Няма да имам друга такава!
И преглъщам малко по-малко, ...
Позволи да съм твоята есен,
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната, ...
Жената позвъни.
Запя звънец:”Аз тук съм.Отвори.”
Щракна ключалка и вратата се отвори
Как трудно е с вълнението си да се бориш!
По-черно и от дявола до прага ...
Щастлива вълна̀ съм. Морето почувствах
в бисерен заник на спомен отлитнал.
Сън да отделям от ласка изкуство е.
Дебнат пороци... Към тях не привикнах...
Впиват се в мене от зло заблудени ...
Прилича ми на ерес този шум
от камък, дръзнал да рани Небето.
Вдълбал е клетва в синия му ум,
подкупил е на вятъра сърцето.
Изровил е високата скалá, ...
Дяволът облече черно расо,
прикри рогата си със калимявка,
иконата целуна (шедьовър на Пикасо)
забоде зад ухото незабравка,
и тръгна да отваря храма свой. ...
За последно, пред залеза седнал художник,
да хвърли палитра и четка решил.
Сложил до себе си малък триножник,
и бавно платното на две разделил.
В ляво, сърцето си той нарисувал, ...
Любовта са измислили доверчивите хора.
На природата е равнодушно естеството.
Земята и Небето на слепите не говорят.
Дървото няма как да обича листото.
Щъркел и степ не помнят раздялата. ...
Тя влезе тихо и приседна,
с влажен поглед във красивите очи.
Заговори бавно, сякаш за последно...
- Кажи, харесват ли ти моите сълзи?
Защо ме удряш? И защо така ме мъчиш? ...
Пътеката, към теб която води,
обраснала е вече със трева.
Неканен спомен днеска ме споходи.
Защо е нужно някому това?
Любов и страст, мечти, надежди - ...
След мрачни векове изгря заветът
и Данте от една любов изригна,
Петрарка също с влюбване откликна
светлострунно да е жив сонетът.
Но различен е по нрав поетът ...
"Докосна ме..."
Не е ли странно, че той по-често от теб ме докосва
и по-дълбоко по най-скритите ми и тайни места...
Възбужда ме, разсмива, разплаква и ме омагьосва,
а затова не и използва дори и ръка... ...
Усещаш ли отвъд плътта ми?
Прозираш ли (мен) под повърхността?
С извивките ми нежни, що направи?
Усети ли между браздите скритата тъга?
Изпий ме, захвърли ме пак на пода… ...
В ТВОИТЕ ОЧИ
Никой сам лицето си не може да види.
Оглеждаме се в насрещното огледало.
Но в него не виждам своето сърце.
То пък душата ми не вижда нежно бяла. ...
Нека бъде любов! Безусловна, красива и трайна!
Нека силно искри във очите и топли сърцата!
Нека няма ви живота ви болки, тревоги и тайни!
Ако има сълзи – то от щастие да са проляти!
Нека бъде любов! Всеотдайна, добра, търпелива... ...
Education (rumour has it) is a mess
and you have to handle lots of stress.
The more you go, the worse it gets
to top it all – it's organized in sets.
From dusk til dawn you need to study ...
Ти ми каза тогава, че нощем върбите не плачат,
че са сбъднати сънища в меката ласка на здрача
и когато вечерникът слезе по стръмното било,
мокри къдри разпускат по речното рамо мастилено.
А брегът се топи под прозрачния сребърен шепот, ...
Вземи ръката ми и моля Те, пиши,
защото няма сила от ридания.
Как искам да изплача всичките сълзи
водите ще отмият болки и страдания.
Мастилено душата ми разля, ...