Навярно аз все някъде ще сбъркам,
понеже мисля, че е просто чудо,
когато пролетес тревата тръгне
да избуява – шеметна и луда.
Без сенчица от страх или тревога, ...
Нямам много неща за раздаване,
само гост съм на тази земя,
но след себе си нещо оставяме,
ето, давам ти късче душа.
Ти не казвай на никого, чуваш ли! ...
Развенчаване на Легендите...
Не словото било е във Началото,
а със Критична маса експлозив
и всичко е започнало тогава:
в Мигът на Сътворителният взрив... ...
За девет сребърника купи си въже,
увисна принцът. Мършав, бос и гол.
С тъгата си говорим тихо − за мъже.
Мъже ли? Същества от мъжки пол.
Не искам вече да съм силна и добра, ...
Душата извива гръбнак
и тихо се чува нейното мъркане.
Не падна по гръб. В тъмното гледа.
И когато я докосваш с очи –
присвива зеници, опашка върти. ...
Имат давност любовите ни човешки.
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки. ...
Черешите налеят ли се с плод
Обичам да те гледам, как ги хапваш,
по устните ти, как потича сок,
и как да го оближа ме очакваш...
И виждам в тебе своята черешка − ...
Зеленото се слива с вечността.
Отваря се портал към световете
на хиляди магични същества −
да посадят по стрък лечебно цвете.
Трепти просторът, сипе чудеса, ...
На този ден в миг билки лековити оживяват,
от Господа те сила чудна получават.
На Еньовден частица къс от себе си им той дарява,
и сила лековита всяка билка днес раздава!
И нощите вълшебни лунни оживяват, ...
Тя не вдига гнездото на клон.
Търси сянка под сигурна стряха.
Не отглеждай в очите й дом.
В колко жици криле изгоряха?
Дай ми дъжд, за да имаме кал. ...
По улиците нощни се разхождам –
със сенки разминава ме града.
От бледата луна не търся прошка,
в шепите съм на мека самота.
Разхождам се, и тъмното обвива ...
Гласът ти хладен и обидно чужд е:
„Не ще се случи нищо между нас!”
Не настоявам, зная - няма нужда!...
Над чувствата ти никой няма власт!
Във близките ти планове не влизам, ...
Оазис съм в пустинята на бездната
и в него къпеш своите мечти.
Отпиваш глътка от изкуството
да нарисуваш силуета ми с очи.
Разсъбличаш всяко очертание, ...
Вълшебството на залеза разсипва
отново над света особен чар
и тайно закопнявам за молитва
във неговия замечтан олтар...
... Понеже искам Времето да върне ...
Ако сърцето нещо се омóта
и изведнъж тотално измъждѝ* –
монитора ни свързва със Живота
във интензивното и го следи...
А в малкия екран са се побрали: ...