Добро утро, любов! Ти си тук!
И нощта беше толкова истинска.
И видях те, докоснах и чух,
оживелите звуци на приказка...
Вече зная, любов - Аз не мога! ...
Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още, ...
Разбира се, не зная как сте вие -
споделяте ли болките си с други?
Но аз проблемите си вече крия,
защото станаха душите груби!...
В живота често виждаш се натясно - ...
Привикнаха очите ми със тъмнината,
Дори не паля и свещта си във ръката
Привикнаха ушите ми със тишината,
Не чувам вече даже и тъгата
Привикнах и към сълзите солени, ...
Не мина много време, ала ето,
отново ще ни сполети съдбата.
Говоря всъщност за това, което,
горчиво ни предлага тя, горката.
Надлъгването почна с пълна сила, ...
Политиците "ни" са некадърни,
затуй в полупустиня се превърна
този рай, тази прекрасна страна,
нека не се превърне в развалина!
Кога сила в нас ще се появи, ...
Не съм аз реално никакъв поет
Че мозъкът ми с проза е зает.
Обаче пипето ми нещо се прецака
и ръцете взеха стихове да тракат...
Като поет съм гола вода ...
С тебе бях безумно много нощи,
бях в тях аз безумно щастлив,
исках магиите още и още,
небосклонът беше звезден и красив.
Тези нощи бяха тъй красиви, ...
I'm tracing back my mind and following the sound
through ritmic colapses, tritones and vocal chords.
I'm floating in the vacuum and long to hit the ground
like meteor explosion, my strings awaits the mute abort.
The tremols screaming, the amplitude is burning high, ...
Дали е сляпа " сляпата неделя"
или очи тя жъне с лунен сърп.
Краде сърца от майчина постеля
и води ги на звезден кръстопът.
Дали е сляпа само във неделя ...
Хладно е - нормално, Есен е.
Но е вечер, когато ме обгръщат ръцете ти.
И ме гледат очите ти - изпепеляващи...
Разтрепервам се от тази наша цялост.
Отпивам от любовта ти глътка по глътка. ...
Есен е... Небето плаче? Защо ли?
Аз си знам... не задавам никакви въпроси
защото отговора е болезнено голям.
Не стиска ми да си призная!
Че потънал съм във самота... ...
/спасителката на Горна Оряховица/
Живяла през турско сме́ла жена,
Елена я казвали всички,
от Горна Оряховица родом била̀,
израснала в край ге́роичен. ...
Затворени в кутийките на дните,
броим минутите като зрънца.
Часовете - сребърна мъниста.
Години - златна огърлица за света.
Минава време и накичени със нея, ...
Стара жена седи на тротоара сама,
бедна и с тъжна усмивка на уста.
Не, не е сама има си гълъби с ята,
те са до нея, птиците усещат обичта.
Накацали около нея и на нейните ръце, ...
Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
Гъста е моята кръв, не минава
сито през нея за дребни болежки.
Всичко запомням, когато прощавам
и не повтарям сюжети и грешки.
Да, че боли ме – боли по неволя. ...
Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.
Да бъде топло, светло за последно, ...
Не беше много книжки чел във детство -
едничка, и до края й не стигна.
И тъй неук остана по наследство.
А днес от кръчмата не мож` го вдигна!
Но снимка пази си една фрапантна: ...
Пиян съм пак, приятелю, наздраве.
Седни на мойта маса... този камък...
Последното достойнство ме остави,
сега съм просто един клоун жалък.
А помниш ли ме какъв бях преди години, ...