Той у нас често се харесва,
тук възпитан рядко се весва.
И, ако обърнете внимание,
често и на "елита" липсва възпитание.
Рядко ще видите маниери изискани - ...
ЦСКА отбор велик, нося те в моето сърце,
мой любим отбор си, още от дете.
Много силни отбори преклониха глава,
още си спомнят за отбора от София-ЦСКА!
Вървя с мойте синове, вода ги за ръка, ...
Във нощ омайна някой не заспа
Сънят се спря, намигна му и си отиде
Не беше сам, а шепнеше си със жена
Наперена и уж отдавна все била сама.
Какво пък, хубава и интересна, ...
По влакове и вечни коловози
не спирам да пътувам и вървя.
Животът е машина и ме вози,
към нива суха, степ или тайга.
В градините на утрото топя се... ...
Стихоплетец решил съм да стана,
но ловя риба тон в океана.
Днес учител поет ми пристана
да се гмурнем в дълбоката яма.
Да започнем с Хорея и Ямба... ...
Препънах се в треви от гръмотрън.
Изсъхнали, но жилави. Във плет.
На корена, отварата - за сън.
Пречиства и кръвта ми във сърцето.
Отдавна пия билки за отпадналост. ...
Една Жена. На лотос пъпка млада.
Лилит е тя. Или Шехерезада.
Когато я погледнеш в миг разбираш,
от нея си роден, за да умираш
в прегръдките на ласкава любима ...
Знам, трудно ме преглъщате истинен,
по-лесно за вас е да съм фалшив,
по-хубво е да ви говоря изискано,
да бъда морален, доволен, щастлив!...
Да имате пример, постигнал живота, ...
Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...
Изгубих се в световната мазà,
затрупана сълза от архетипи.
В поезия въздига ме нощта –
човек-луна, над болките и дните.
Защо ли сме сърдити на това, ...
„...нашата искрена вяра всъщност е пътят към вечността!“
Из „Семенце на вяра“ - rumbic /Руми/
Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречена куха дума – хвърлен остър камък. ...
Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните, ...
Там има повече звезди,
а сърцето някак си различно тупти.
Там вятърът разпилява мислите,
а слънцето изсушава тъгата, и не спира да свети.
А морето, морето ни люшка на всички посоки, после ни изхвърля на брега, за да ни срещне отново....
И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...
Ти виждал ли си Райската градина?
Докосвал ли си цветната дъга
след дъжд когато вече е преминал?
Обичаш ли поляните с цветя
когато пролетта ги съживява ...
В малка стая близо до вратата
Мъничко момиче, седнало на стол
Облегнат беше столът кротко до стената
А тя редеше сълзи тихо
и в ръката си държеше дървен кол ...
В очите ти намирам любовта.
Ръцете ти ме вдигнаха високо...
Два пламъка в жадувания танц
политаме в мечтаната посока.
Стопи ме с шепот топъл като дъх ...
Празнота, нищо и още празнота
От дупката в гърдите си гризе
Какво ядеш от душевната нищета,
като там вече чувство не расте??
Уж не усещам вече, а това боли ...