Страстната неделя...*2
Във улея на Вечността изтече
със Времето и споменът горчив...
Макар на кръст да не разпъват вече –
от туй Светът не станал по-щастлив... ...
Бъди човече такъв какъвто си,
бъди себе си човече,истински!
Бъди честен,вярвай в хората,
че скрита е в сърцата им доброта.
Прави добро,добър бъди Човек, ...
Когато няма път и ветровете са се свили до вратата,
когато всички земни дъждове ще се изсипят върху нас,
а дните са хралупите, в които си прегризваме крилата,
защото да политнеш е отричане от сигурния час,
когато през часовника се сипе изобилие от пепел, ...
Всяка долина ли сринат хълм е,
а бурята – небе, тъй разгневено?!
Всеки блян ли недосбъднат сън е,
под слънце, от пожари несломено?!
И всяка скръб – неизкрещян е вик, ...
Така и не успях да ти призная истински колко значиш за мен.
Помниш ли нощите в нашата стая? Разходката дълга в дъждовния ден?
Помниш ли колко ни беше забавно с пуканки, кола в големия град?
Гледахме кино вкъщи безплатно, мечтахме да видим големия свят.
Спомням си как заспивах до теб. И ме прегръщаше ...
Със тебе е най-дългата раздяла.
(Защото вероятно се обичаме).
Ти никой, като мен не си желала.
Аз в никоя така не бях се вричал...
И щеше да е някак си красиво, ...
Дано си щастлив. И тя те обича. Поне наполовина колкото мен.
Не бъди страхлив. Отгледай дечица. Радвай се силно на новия ден.
Не бъди отстъпчив. Бори се за нея. И правото вечно да бъде до теб.
Не бъди саможив. Заведи я на кея. Посрещайте изгрева рано в пет.
Кажи й усмихнат, че я обичаш. Както го каз ...
Meet me in my dreams.
I am standing there and waiting...
Will you be my summer breeze,
And the sea in which I am bathing?
Will you kiss me like the Sun, ...
Накрая и на теб ти пролича -
наистина си всъщност като другите.
Последната, обичаща жена -
царицата на мечешки услуги.
Излезе през носа ми тази обич. ...
/по идея от снимката на Елена Петрова/
Тази вечер залезът е въображаема магия.
Танц фееричен танцуват светлинни лъчи
с облаци бели и черни в мимолетна стихия.
Възбудено, сърцето ми в гърдите тупти! ...
„Пощальонът винаги звъни два пъти...”*
Отчаяно се взираш във вратата
и чякаш Някой там да позвъни,
а в ъглите се стелят: Самотата
и тъжен прах от миналите дни... ...
Денят дойде... Пак трябва да заминеш.
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства, ...
С тъмни краски натежа небето
толкова, че цял ден плака днеска.
Със мъката своя бе тъй заето,
че не забеляза светлинната магична фреска.
Не видя и на гълъбите влажната перушина, ...
На себе си прости, че го обичаш!
Пусни спомените, разпилей мечтите...
Кажи сбогом без да се заричаш...
Вдигни глава и избърши очите!
Излей мъката си във единствен вик! ...