Poetry by contemporary authors
Докачливост 🇧🇬
само малка скоба да отворим,
докачливите не влизат в сбора,
но пък се натрапват във разбора.
Тъй защото всички докачливи ...
*** 🇧🇬
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя. ...
Вълшебен лъч от нашите зеници… 🇧🇬
тя сбира в себе си следи и разстояния,
аз продължавам смела да вървя,
сподиряна от северни сияния.
Раста и избуявам всеки миг, ...
Последна зима 🇧🇬
Буксуват таксита
и зяпат те с взор недоспал
угрижени лелки,
кахърни бабета. ...
Шах на царицата 🇧🇬
адаптерът ми даде на късо
Вагнер
Песента 🇧🇬
питам се пак в мен блян ли кипи?
По-отровна от билката на Ромео,
разяжда безскрупулно жилите ти,
но си готов да я слушаш отново, ...
ххх 🇧🇬
че някъде звездите се събличат.
Отчаяно във тъмното кръжи
едно самотно зъзнещо : " Обичам!"
А лунният безмълвен светофар ...
България 🇧🇬
Натрупала тъга, натрупала и мъдрост.
Преживяла и войни и всякакъв обрат,
да просъществува проявила дързост.
От Господ райски кът определен ...
Животът е кратък 🇧🇬
стрелям в тъмното в мишена невидима.
Все да действам насляпо съм свикнала
и късмета сама си изпитвам.
Все се чувствам от риска притеглена, ...
Сърца 🇧🇬
а часовете чакат на опашка.
Пълзят пък дните поотделно
през вените неравноделно.
Усещам как кръвта кипи. ...
Мълчание 🇧🇬
Ръцете търсят оправдание.
Немее лудост в грешници
и памет в тихото страдание.
Мълчим, без да обжалваме. ...
Каторжник 🇧🇬
Ето, засмя се отново небето,
бодро задава се светлата заран.
Нуждата пак е сковала сърцето,
тръгва човекът свободно подкаран. ...
Анестезиологично 🇧🇬
модерно население
измисли сънотворно
за болка изцеление.
В немилост е душата, ...
Зимно ми е... 🇧🇬
лед сковал е моето сърце,
окови тежки бавно влача,
стиснал аз в юмрук ръце.
Зимно ми е ала със здрача, ...
Всичко ще направя 🇧🇬
Живота ще оставя за тези две очи.
Бъркам, зная, дори и да не беше ти
И да не бях аз и всичко, пак щеше да боли.
Как пропуква се земята, а уж си на върха. ...