Как искам времето да спра,
но аз да мога да се движа,
но никой друг да не може да вижда това.
И после тези няколко крачки към тебе
да събера смелост, за да извървя. ...
Не е лесно да остаряваш красиво!
Красивата младост отдавна я няма.
Огледалото гледа основно във сиво,
а в къщи пак сме останали двама.
Младостта като иска да се пръждосва. ...
Преоткрий ме и стилът ми да те обичам,
дай воля на мечтите...
Стъпка по стъпка върни ритъма в гърдите.
Топлина струи от небето, разкош и любов усещам в сърцето.
Преоткрий ме. ...
В прелюдия към зимни мемоари
мъглите скриват тъжните си погледи
зад наслоен размазан грим.
Вписва се кортеж от ситни капки,
посипани в калните следи. ...
Любовна присъда - духовни окови,
погрешно ли влюбен във тебе съм бил,
и песен любовна сърцето ми трови,
в минора на черен барут и тротил.
За тебе едва ли мъжът съм бил... ...
Погинал е Човекът за спасение.
Сега на трон е този на позора.
Живее повече вяра и стремление
по дрехите прострени на простора.
Живее повече "Песен за човека", ...
Когато мравките се юрнат да събират, купуват и грабят
вещи, накити и любови, ти приятелю, спри и разбери:
Те не виждат Небето!
Не продавам лицето си за кривото огледало на лицемери.
Не продавам очите си за измислени истини на мравки ...
Душата (ми) е с цвят на кехлибар.
Блести в златисто някога, обаче
изгубва се и става помътнял,
някой щом накара я да плаче.
Кой има право светлата душа, ...
На Паиси, мъж на дъщеря ми.
Една светица с рокля на цветя –
напусна вчера призори земята.
С най-тъжните очи поглежда тя
от мокър некролог – със днешна дата. ...
Ние всички бяхме чираци в занаятчийство,
в което никой никога не става господар,
но не бяхме изгубени.
Сега сме свободни и затова сме изгубени,
и не ме разстройва, че свободата ме излъга, ...
Аз тичам в нацъфтели лавандули –
лила-та е цветът на моя свят.
Ще тичам, нека полъха ме брули
със своя неподправен аромат.
Това не цвят е само, а фурия – ...
Започваш да ми липсваш. И боли.
Сърцето ми се свива във гърдите,
а всички тези хубави лъжи,
че всичко е наред, бодат в очите ми.
И стичат се от мен като вода, ...
Както съм дошла, така и ще си ида
от този тъй измамен свят –
гола, незначителна и без богатство…
Какво остава от човек, когато го хвърлят
два метра под земята? ...
На милион парчета разпиля се пъзела който заедно опитвахме се да редим,
Не можех да ги видя даже - светлината се изгуби и замени я мрак студен.
На колене застанах - не да моля, а защотото съм сковен,
Не мислех, че ще мога повече да стана щом не искаш да си вече с мен...
Дори и времето като че ли заб ...
Самозабрава - това е нашата, държава!
Управляват ни, някакви политици, които
правят се на светици.
Анархизъм и корупция - всичко вече е
проституция! Протести безброй, няма ли, да ...