Патето Преслав вчера се излюпи,
днес на мама Сиси вече то се цупи,
трудно се ядяли твърди семенца,
червейче да клъвне искало сега.
Мама Сиси жално вдига рамене: ...
Не съм добра, не съм и си го знам,
в кръг мислите завъртат се порочно.
След мене всеки мъж остава сам,
а аз си тръгвам. Рязко и нарочно.
Себично сбирам спомени, нали ...
През ада, чистилище, райски градини,
минава – не всяка душа – зад воала.
Готова за път, след много години...
родители, близки, любима избрала!
И тръгва... През Лета... настъпва забрава... ...
Как си, глупаво мое сърце, след Голямото пиене?
Беше хубаво – пи до забрава и пак така пя,
а сега си припомняш какво е нормалното биене,
как изглежда на светло озъбен от скука света.
Стигна даже дотам да танцуваш и пееш разголено, ...
Простете ми, че се промъквам
в най-съкровените ви сънища!
Като клошар, в студеното замръкнал,
завивам се в продраните ви съвести...
Все някой ден ще ви се стори тясно ...
Красива сбъднатост надскочила мечтите ми,
осмисляща делата ми и топлеща в дните ми!
Пораснала в любов, трептиш с очарование!
Обич моя! Вики! Щастие! Сияние!
Сън ли си ми, рожбо- не искам да се будя. ...
Тих е моя живот, като закъсняваща железница, късно.
В буря на много слънца, зелен с разпилени листа
Длани докосващи, ужасяващо невръстно.
Тръпки полазващи, познато като бистра вода.
Неразбиращи погледи, откъсващи мигове на истина. ...
Рисувам те със четка във ръката,
позираш ми на стола до стената.
Разголила изцяло тялото си стройно,
седиш срещу ми кротко и спокойно.
И аз опитвам да те изрисувам, ...
На доктора на неуките мемориала
издигаше своята комична снага.
Той бе за празника на генерала,
който пред цял свят ни излага.
От напрежение усещаше притома ...
Трендафил, че ти дам, либе ле
трендафил, че ти дам, душо ле.
Трендафил, китка да се закитиш
трендафил, цървен за мене да си спомниш,
за мене да си спомниш. ...
В бяла болница, изгнили стени правят път на почти живи души.
Тесен коридор, без изход .
Бялата врата полузатворена.
Не стига това, ами
диван издран събира мъките на живите. ...
Росата – туй сълзите са на Бога,
че всеки ден е следваща разлъка.
С разходката си, утрин босонога
нозете в опрощение окъпа.
За да пречисти всяка наша мисъл, ...
2 костенурки, обвити в изолирбанд.
2 надежди, отплували към утрото на закъсняло пладне.
2 цигулки, затворили в себе си ехо от скъсани струни.
2,2,2,2,2,2...
2 безкрайни редици от цифри и схеми. ...
Облак тихо зад слънцето слезе,
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците. ...
Днес във въздуха март е разпръснал
всички свои лазурни искри.
Сякаш старият Мерлин, възкръснал,
е магьосвал земята в зори.
И на целия свят обещал е ...
Липсваш ми, когато се събуждам
и слънцето започва да изгрява.
Светът край мене бавно се пробужда
и хиляди възможности ми дава,
а аз си мисля колко си далече... ...
Потапям се тихо под меката кожа
на бистрата лятна вода.
Дробът ми издиша сгъстения облак
и плисва над мене дъжда.
И тропа със пръсти по твърдия покрив, ...