Изпариха се чувствата. Отлетяха на някъде.
Само черна утайка, остана на дъното.
Тя нахрани омразата и горчи във устата ми.
Всяка нощ пропълзява и ме сграбчва за гърлото.
Аз се боря с омразата, но със ноктите хищните, ...
Докосвам те – ръцете ми са гладни
за разгорялата магия – страст.
Поемат ме стихиите грамадни –
обречен съм, изгубил всяка власт.
По кожата ти капчици избиват, ...
Прощавай, че харесвам само него,
дори на външност не е Аполон.
Ала във вярност му се врекох.
Улавя всеки тъжен полутон.
Прощавай, но не искам да излъжа! ...
С ръце разкъсвам облаците сиви –
опитвам да отпуша светлината.
Душите ни да се почувстват живи,
да се отпуснат меко в топлината.
Но те ме наблюдават – онемели, ...
Ти си моето хапче против самота.
Не си мисли, не те обичам.
В живота всичко е суета
Дори това , че след тебе тичам.
Ти си моето хапче против самота. ...
Направих опит да се скрия в тишината
от зейналата паст на луд водовъртеж,
засмукващ с думи необмислени сърцата,
покривайки ги с мантия от тънък скреж.
Опитах също да се вслушам в тишината, ...
Нямам време за дълги любови.
Кратки няма. Дано ти е ясно.
Знам. Обичаш ме. Е, нищо ново...
Мирогледът ми странно ти пасва.
Нямаш нерви за мене. Аз зная. ...
Докосни лицето ми с ръце,
не се страхувай - образът ми ще изчезне,
пръстите ти ще преминат през плътта,
не се страхувай, изсънувай ме до края.
Цветен образ, лекичко в мъгла, ...
Светът се промени. Не му се сърдя.
Завърта се все по-егоистично.
Туптят сърца уж живи, пълнокръвни,
но някак уморени да обичат.
Минават хора призрачно и тихо ...