Понякога потрепвам като лист –
откършен лист, сред вятърния полъх
на августовски неочакван бриз,
погалил вечерта широкопола.
А някога съм толкова разбит, ...
Там, във Върбова гора, подготовка закипя.
Залови се Горската бригада
с тежката задача, зимата да стяга.
По дървото ту нагоре, ту надолу
закатери се Катина, ...
Накрая на пътеката съдбовна
гробът ми смирен мълчи.
Ще капне ли поне една сълза синовна
и споменът за мен дали ще загорчи.
Знам, трева ще да покрие гроба ...
Две кучета на пътя се боричкаха,
прахта край тях танцуваше овално.
Оплака се едното, че е ничие.
Личеше си, горкото, беше кално.
А другото, със лъскавичка козина, ...
Претопяване
Онемях от крясъците след Надежда.
Оболях - в изкълчено от вкопчване сърце.
Размивам се – тъгата радостта разрежда,
слепея от взиране в мъглите (от дете). ...
Не винаги огнището ни е достатъчно.
За съчките, които ежедневно носиш,
отплата не очаквай утре, нито днес.
Защото идат ветровете белокоси...
Днес личните пространства ни делят, ...
Не само днес се връщаш, всяка нощ,
дори да си била на километри, мили,
в сърцето ми, в съзнанието, дори и остри като нож,
забиват се всички думи някога изказани.
Дали обичам те, дали тръгни си, ...
Когато слънцето целуне белите керемиди,
и на силата на снега завиди,
когато художник зарисува със дим
от всеки съседски комин,
когато с леден език зимата стъклата оближе, ...
Мислите нахлуват в празната ми стая;
Без успех опитвам под завивки да се скрия
от мъката по тебе - същата оная,
която от тапетите не мога да изтрия.
С възглавница опитвам да заглуша на самотата ...
-Ти бил ли си моряк? - Да, бил съм.
- И лекар ли? - Разбира се, съм бил.
Задавам си въпросите улисан
на този здрав и много мил катил.
- Не може да си бил - му опонирам. ...
Както старата улична котка помни своите зими,
пазя всеки отделен пейзаж, в който сам се рисувах.
Все по-никъде будят ме сутрин словата на старци без име,
но сърцето не вярва в предумишлена святост, изповядана умно.
Като зрънце е малка смъртта и по тялото скита. ...
Тя е другата, зла, непокорна.
Аз се будя, сънят ми се губи.
Пише тя стих, след стих неуморно,
с дъждове и тайфуни се люби.
Тя е другата, млада и бясна. ...
За моите зими... Какво да ви кажа?
Вече са толкова много...
Всяка различно студена и влажна,
всяка със своя си бонус...
Първите - наниз от весели случки. ...
Дори да ме подмамваш, като куче –
бездомно, уморено и самó.
Каквото „беше“, всичкото приключи,
сега остана в мен едно – „било“.
Ще скитам, ти недей ме съжалява – ...
Когато ритнат те, недей отвръща, чедо!
Постой! Поразмишлявай над това...!
Така съветваше ме баба, а лице ѝ бледо,
и с кърпа бършеше засъхналата кръв по моята глава...
Животът много ще те мачка! Ще се опита да те спъне всячески... ...
Отново се завръщам в този стих.
Дали ще ми е тази вечер за последно?
Красивото в сълзата преоткрих
през болката изчезваща безследно...
С магията на огнена сълзица ...