И днес ме питаш любими човече
как бих дресирала своя дракон?
За моята приказка е късно вече,
затова ще използвам сигнал- нискочестотен.
И щом вниманието му привлека ...
Ако искаш ръката ти от чистота да заблести,
това е лесно и възможно.
Просто кърпата на топка не прави.
Знай че не е никак сложно.
В гънките и мокри нещо скоро ще замърда. ...
Дойде пак денят важен, специален,
в който променя се всичко за миг.
Празник голям, всеобщ, официален -
всички посрещат го с радостен вик.
Новата година на вратата ни чука ...
Небето е безбрежно и красиво,
преоткривам го във твоите очи.
Ядосана ли си, то става сиво
и тогава няма никакви звезди...
Небето е едно, но променливо... ...
Не е обич това, разбери ме,
щом убиваш ме бавно с думите,
щом очите ми вече мрачни са,
и тъга е единствено чувството.
Не е обич, изгубих усмивката, ...
Да бъдеш сам – не туй е самотата,
че да ме вкарва в незаслужен грях.
И тя си търси пристана, горката –
да ме затисне, като похлупак.
Но знам, че тя на всеки е в душата – ...
По кожата ми ще се плъзнеш скришом,
през мислите престъпваш крадешком,
а аз покорно и безпомощно въздишам -
с дихание изкусно скривам стон,
а ти изкусно ще забулиш бурята, ...
Едно мое старо стихотворение по случай празника на виното:
Когато една мъка те задави
и вярата ти пак се просълзи,
когато Споменът те изостави,
когато мъртви раждат се мечти... ...
Не греби от звездите ми с шепи.
Не пръскай със своите, мойто небе.
Сетивата ми вече, за тебе са слепи,
а сърцето ми - него друг го зове.
С тебе сме минало. Не питай защо. ...
Здравей, тишина! Като цезар на хълбок полегнала,
ти преяде ли днес със солени и сладки слова?
И сега ги преживяш унесено сякаш са земели,
не изровени корени в нашия сух кръговрат.
Запомни със слуха на водата и моята истина. ...
Недей да ми четеш от книги!
Тя любовта за всеки е различна.
Обичаш ли? Ти простичко обичаш....
И се оставяш на свойта идентичност.
Не ща да слушам аз за Чехов. ...