Тъжна и ранима е душата на поета,
той рисува с красотата на своята тъга
и любовта му насила заради изкуството отнета. Поетът е удавник, търсещ неподадена ръка.
Той плаче със стихове за всяка страдаща душа
и като капещите сълзи , ...
И обещавам - няма да те дам,
когато влезе, даже не попита.
Потропа с дума-две и влезе сам
и всички там набързо ги изрита.
И цялото пространство го зае, ...
Кой почука на тази Светая Светих?
В този дом на печал кой донесъл е цвете?
Недоплакани сълзи в очите изтрих...
И кандило запалих - за да ни свети.
Добър вечер, Любов - ...
И пак съм аз, за тебе стих написвам,
искам постоянно да сме в общение,
любовта към тебе, Боже, ще описвам
от сърцето си, с хваление.
Не мога, Боже, хубаво да пея, ...
На всички, които няма да оставят дори
роботи да взимат решения вместо тях!
Сам - от себе си - изисквах
точност! Просто съм естет!
В проектирането исках - ...
Не се измисля Любовта. Тя идва
с хубост ненагледна в миг незнаен
и с мечта, и в трудност ни изпитва.
След почуда с образ неслучаен
обичта сияе и повежда ...
Върху сънените криле на живота
се разлива капка гореща любов. -
Огън водещ, горящ пред Кивота,
или видение тръгнало смело на лов?
Кръстопът ли е, сочещ много посоки? ...
Спомен ми остави в стаята цветята,
все така красиви – радост за душата.
Сутрин ги поливам с изворна водица,
вечер пък проливам цял поток сълзици.
Два пъти в година, всяко коледарче, ...
Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд
мажорно звъни по стъклото.
Което прахът е написал, отми изведнъж
капчукът с потракващи ноти.
Какво ли подготвил е мокрият мартенски ден? ...
Мълчат ли? А виждам, отварят устата си
и всъщност е толкова тихо.
С пера разноцветни красят суетата си,
от птици, които убиха.
Живот ли? Почивка. До другото хранене. ...
Една искра запали огъня на Любовта
от ляво, в моето сърце той се разгоря!
Буен огън гореше,пръскаше искри,
с любимата бяхме заедно, вече не сами.
Горя си огън, горя и накрая прегоря, ...
Коса – разчорлена, сплъстена, мазна.
Очите му – две хубави очи.
Отпред – паничка, свикнала да бъде празна.
На дъното животът сляп –мълчи.
Наместо жезъл – просешка тояга, ...
Красивата лъжа е творчество.
Но тя си има свой позорен стълб.
Сияние сякаш навсякъде пръснала...
На времето-съдник обърнала гръб.
Със своята съперница Истина ...
Със залезите тръгвам си – в тъмата
спасявам се, чрез капка светлина.
Не искам да се срещам със Луната,
погребвайки (при)падаща звезда.
Във светлото се скривам, в красотата ...
Един ден той ще разбере
Да се унижаваш, да се молиш и да правиш драма,
няма смисъл да плачеш, колкото и да го да обичаш.
Един ден той ще разбере, че че като тебе друга няма,
но тогава той за теб ще е станал като всички. ...
Няма нови цветя по познатите вече маршрути.
На случайни неща не разчитам или на очакване.
Само в стъпки, пробили от раз и задънена улица,
не личи на смеха ми, когато за нещо съм плакала.
Даже старата кожа ...
Бях едва на 13, когато загубих баща си,
Бях малко, изплашено, тъжно дете.
Животът ме грабна и стисна в ръката си
Моето младо туптящо сърце..
Годините бързо отминаха, ...