Poetry by contemporary authors
Вълк единак 🇧🇬
във глутница – семейство
вълк единак,
неприемащ никакво лакейство.
Живял там година, две, три ...
Бъдеще време в миналото 🇧🇬
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода ...
Почти любовна история 🇧🇬
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони ...
Земност 🇧🇬
невръстни и не помнещи промените,
мъглата дето бавно ни поема с пръсти
и после сякаш се сбогува със ръцете си.
Припомняме си, че е само миг до рая ...
Последно 🇧🇬
"Когато ми разбиеш сърцето" - отговорих.
Безброй стихове родиха се след онзи ден.
Писма безкрайни писах, без да има кой да ги отвори.
Толкова имах да ти кажа, но го казах твърде късно, ...
Всемирният покой 🇧🇬
макар да е мътна безкрай.
Покоят просветва в тъмата,
напътва душата към рай.
Покоят въздига човека, ...
Осъзнаване 🇧🇬
стрелките във полет да спираш
и приказно, невероятно
из вселенската гръд да извираш!
Искам да тръгваш без сбогом, ...
Унищожителна любов 🇧🇬
Слънчев диск плува в него полека.
Той усмихнато милва с лъчи
и морето, и чайчица лека.
Но морето от ревност фучи ...
Любов с вкус на кафе 🇧🇬
Не обичам да е сладникава любовта,
както бучите захар в кафето.
Всички онези лигави умалителни имена
са толкова далеч от гласа на сърцето... ...
На един дъх 🇧🇬
във врялата водица
и със двете си ръце
бъркай с дървена лъжица!
Със любов и с пот на чело ...
Ти си моята муза 🇧🇬
но аз не съм неговата принцеса
той е нощта, аз съм денят.
срещаме се някъде тайно по средата.
и там в изгрева знам, че всичко е възможно. ...
Писмо до мама 🇧🇬
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка..., ...
Времето отмина 🇧🇬
да чуя как бие сърцето ти,
да усещам как треперя
от допира на ръцете ти.
Как искам аз да те целуна, ...
Флорънс 🇧🇬
със нищо неможещ да се спре,
страх вселяваше във всички ,
и рушеше със свойте ветрове .
Ветрове бясни като зверове, ...
Кой път да хвана ? 🇧🇬
и питах мама как се тя нарича,
а тя ми рече: „Житейска съдбина“
- Оу, а какво е това дет в високото наднича ?
- Това е сине върхът „Долина“, ...
Приказки за нас - Строител 🇧🇬
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна. ...
Мразя те 🇧🇬
Би ли си спомнила честно
някой тъй искрено
да те е мразил.
Всички измами ...
Дъжд 🇧🇬
но не щеш ли ненадейно плисна дъжда.
Скрих се бързо под близка стреха
и се замислих за разни неща.
Но близо до мен едно малко хлапе ...