Poetry by contemporary authors
Untamed prayer
Do you protect us like you used to be?
Did all your punishments are passed,
or more sins are there for us to see?
Will all your saints and angels be our shield, ...
Слънчев лъч 🇧🇬
в душата ти притихнал
и ще запазя все така
непокорния си дух.
Тупти в сърцето ми ...
С бабите пред блока 🇧🇬
и говорим си тъжно, ний за живота.
Едната, леко с тъга във очите,
разказва ми история, пронизваща в гърдите.
Синът и заминал далеч по чужбина. ...
Още е лято 🇧🇬
подредено и кротко,
употребено и примирено
с конфитюрен отблясък,
аромат на печена чушка, ...
*** 🇧🇬
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки. ...
Как е хубаво да си самотен... 🇧🇬
че самотният човек е непобедим,
че той има най голям потенциал,
с успех да се обсипе цял .
- Но на човек за да успее му трябва мотив, ...
Навярно аз в ада ще скитам 🇧🇬
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря... ...
За (него) 🇧🇬
Мрачен като небето, но в дълбоките ти очи се вижда болка .
Иска ми се да ти подам ръка и тя да се прехвърли на мен.
Не искам да те боли. Не съм такъв човек.
Бих помогнала на много хора,ако можех. ...
Хайку (15) 🇧🇬
врани пируват на пътя
след стопения сняг
Крехка вяра 🇧🇬
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа. ...
The Return
ruled out of helpless, broken dreams
There is no hope, no love and no tomorrow,
no light can reach the land i call my home,
and memories so lost, so narrow ...
Ниагара 🇧🇬
и всеки миг, и ден във нищото изгарят.
Човек се ражда просто за да полети:
животът е – да паднеш в Ниагара.
Коват крилете ни със думи от бодли. ...
Копнеж 🇧🇬
дъхът ми секва.
Дали ти причината си за мойта промяна,
истината навярно никога няма да узная.
С медния си глас ...