Спотаена бледорозова усмивка,
докосва нежно дневното очарование.
Понякога се мисля за щастлива,
усещам всичко, всички,
но се питам често щастие това ли е? ...
Всяка вечер събирам в очите капчуци,
много късни въздишки - самотни отвътре.
И се стичат в душата ми с хиляди звуци,
без които не мога, без които съм мъртва.
Всяка вечер сънувам - капчуци по пътя, ...
Аз не мога без скритите си вечери,
без тебе също аз не мога.
Въздухът ми мъчни ручеи,
а със себе си понякога и строга.
Тайно от дома си ще излизаш, ...
Седнах, мила мамо, стихове да пиша,
На теб подарък скъп да ти направя!
Но как с думи, мамо, мога да опиша,
Обичта към теб колко е голяма?!
Ти, толкова години, мила мамо, ...
Не можем да сме заедно? - Добре!
- дори без тебе - твоя ще остана.
В прегръдките на облачно небе,
немилвана, оставам да те чакам.
Със синьото на моите очи ...
Има път над бездна зловеща разлян,
като мост дървен над тъмнина.
Там шумът на куршум е изстрелян
леден вятър захапва до кокал стена.
Като мост дървен над буйна река ...
КЪЩАТА
Къщата, която е подслонила душата ми
безвъзвратно се пука и бавно руши.
На призрак е заприличала съдбата ми.
Всеки ъгъл и керемида от болка крещи. ...
ххх
" Когато Небето пожелае да спаси един човек, му изпраща някой да го обича."
Елиде Ел
" ....или някого да обича ..." -допълнението е мое
Пожелай да ме спасиш, Небе ! ...
Приятелите ги броим на пръсти,
и не дори на двете си ръце!
Лъжливите повеждат ни към кръста,
с усмивката на Юда, без лице!
Приятелите не отварят рани, ...
Ще завали в очите неочакван дъжд
и ще се скрием в ъгъла на самотата,
ти - не простил и тъжен мъж,
аз - сянката ти тъмна във краката.
Жълт вятър ще довее мъртва шума ...
Дали съм лоша? Мога и да бъда!
Реша ли - отмъщавам строго!
Надявай се на леката присъда -
на хладно безразличие, без злоба!
Разсърдя ли се - трудно ми минава! ...
О, сладка завист! Писък на сълзите.
Извайваш в мен с гнева си синева.
Добре дошла си (или пък орисана) –
със пълна чанта щедрост. Ах, беда!
Тъй стилна си, зад маска (жалко) – ...
Знаеш ли, че с болката сме неразделни?
Аз все вървя напред, тя все след мен.
Настига ме и като сянка ми е вярна.
Животът ми без нея би бил сгрешен.
Знаеш ли, че свикнах да понасям всичко. ...
... за уловения смисъл думите нямат значение.
Познавам смисъла. И пагубната дързост.
Орловите криле над тази бездна.
На сянката – вълненията мъртви.
Летата дето в есен бавно чезнат. ...
Добрите приятели
Добрите приятели са като звездите,
не винаги ги виждаш, но знаеш че са там.
В теб те живеят, в душата, споделяш мечтите,
с тях ти никога не ще останеш сам. ...
Аз равното съм – ти си планината.
Аз – яростни вълни съм, ти – брегът.
Аз съм студеното, ти – топлината.
Аз пролет съм, ти върху мен – снегът.
Аз огънят съм, ти пък си водата. ...