Смути ме този неочакван лед -
по правило не бива да е тука.
Снежец ефирен в есенния ден
пътеката е скрил. Останах глуха
за новия сезон, за ромоленето ...
Народе, соколе, закръжи над земята,
че прободе, соколе, жална, още и свята,
там догдето ти взора, жарен, яден облита,
черна, алчна ламя, жална земя помита.
По земята обична, черни змии се оплитат ...
Ех, бездарни, български посмешища,
почернихте нашите мечти.
Статистици в чело ни нареждат,
а сме все, където и преди.
Все последни, гоним си Михаля. ...
Студът, пролазва по стъклата.
Облича в скреж, сърцето на човек...
Тъмата носи свойта сива злоба!
Напомня ни че зима е дошла.
В пролуките студът просвирва... ...
Пътят никога не води назад.
Дали ще си същият, тръгнал по него?
Вярваш, че можеш, докато си млад,
че има бягство от личното его.
Щом ще постигаш душевния ред, ...
Нахалница
Нахалница! Как да ти говори така си позволява?!
Бъди мъж и затвори проклетата й уста -
на онази кучка - Любовта, която настоява,
че трябва с мене да се срещнеш пак....
Едничка свещ догаря във душата ми,
не огън буен, нито клада зрелищна.
Тих пламък, крехка светлина във мрака ми
отвътре – моя си е и е прелестна.
Тя лесно може да изгасне, вятъра ...
Жената на поета, любима, просто Тя,
красива, нежна, истинска жена!
Видя я и се влюби той веднага,
подаряваше и рози, цветя на любовта!
За нея той редеше рими и слова, ...
На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,
защото със мълчание те вземам
в ръцете си, но ти не проговаряй - ...
Днес телефонът безмълвен остава,
губи се в спомена нежният глас,
дето шептеше в магична октава
приказни думи, изпаднал в захлас.
Днес и сърцето, болезнено свито, ...
В картинките на броя не лича.
Сама изчетох себе си до втръсване.
Повтарям си се. Може би горча,
и няма начин да не си омръзна.
Но винаги си нося за из път ...
Не знам дали системата ни е виновна
или самите ние, че повярвахме в предатели,
които обслужват чужди интереси,
но в своя полза - за пари, за власт…
Не се замислят даже те, че родина и народ предават… ...
Ако бях птица, в косите ти бих свила гнездо.
Сламка по сламка бих носила - от сърцето си към ума.
Ако бях птица в ръцете ти, бих ти казала, че те са крила
и бих ги повела към острова с екзотични цветя.
Ако бях птица в сърцето ти, бих запалила с песен ...
На мен ми казват Жорето Сърдечното.
И май такъв ще си остана вечно,
защото пулсът ми над 50 не вдига,
а кръвното 90 едва ли стига...
В средите медицински ме наричат ...
Единствената ми мечта бе някой истински да ме обича!
Да държи на мен, да бъда негова Вселена!
Всяка сутрин първата му мисъл да е за мен,
И първите му думи за деня да са „обичам те” ...
Но не самоцелно, не защото трябва, ...