В живота, този тъй непредсказуем,
човек е само една наивна пешка.
В живота, този, тъй объркан,
да бъдеш зъл е единствената грешка.
В живота, този, толкоз кратък, ...
Дали сърцето в мен ще се възпре,
Когато срещна твоя поглед светъл?
И чувствата, останали в мен,
Дали отново ще се сътворят от пепел?
Дали ще се усмихна или ще боли-не знам, ...
Тук е агония по една отминала история –
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли, ...
За мен живот си и си сладка смърт!
Убиваш ме и ме възраждаш!
Умирам всяка нощ на твойта гръд,
а в утрото със обич пак ме раждаш!...
За мен си всичко!... В тебе се кълна! ...
Сърцето ми събуди се различно.
на yтрото усмивката видя.
Буквално-не, но доста поетично,
чак слънчев лъч надникнал завидя.
Сърцето ми събуди се различно. ...
Една снежинка ще залепне на прозореца,
ще се усмихне и ще се стопи.
Донесе ли ти нещо Дядо Коледа?
На някой нещо подари ли ти?
С гребло изрина ли последните надежди? ...
Не е ли по-добре да онемея –
изричам ли най-верните слова,
че всяка дума камък е – не смея,
да хвърлям аз, по чуждите тела?!
Не е ли по-добре да оглушея, ...
Живея си в студентската квартира,
съвсем естествен, леко уморен –
и сякаш само словото разбира,
дали от някой тип съм наранен.
Защо не хванах лъч или магия? ...
Поръсени снежинки лекокрили
от облаче, забулено в нощта,
в десницата ми кацнаха, открили
измамна мигновена топлина.
За кратък миг безгрижните снежинки ...
Ти си така красиво-нежна
в този мой живот - двор разграден
през който всеки ден минавам
по пътя, в търсенето на душата си!
Простена само Любовта със устните на Вятъра, ...
Погледнах вън – по покривите бели.
Там ледената снежна красота,
бе подредила пухкави постели
в очакване за среща с пролетта.
Елите са унесени бездомно, ...
Опитах се да си представя, че си стих.
Забравен в папката от мойто детство.
Най-първи трепет. Като шепнещ вик,
разчупващ изведнъж света.
Какво вълшебство! ...
Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла с плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел.
Мисли и мечти не изживени ...