Животът това е.... търкулната топка,
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с` звездите, ...
Днес се моля със трепет на детско сърце,
и усмихвам се, с поглед чист са очите,
и като леко бяло перце
нека политват нагоре молбите!
Пожелавам си, Боже, на тези мъже, ...
Когато искам нещо да ти кажа…
Ех, все едно е да ти донеса вода
от дол девети, за да ти покажа,
че мъж си ти, а аз – жена.
Знам, кипва в мозъка ти образ, ...
И ето ставам аз от сън и поглеждам към небето
С първата мисъл за нея и усмивката на лицето
И не искам да отлепям аз очи от небесата
Но не трябва да забравям че съм стъпил на земята
Искам просто да полетя и при нея аз да остана ...
Близки и колеги ми подхвърлят -
бил съм, казват, много мълчалив.
Упрекът им тутакси отхвърлям -
всъщност съм досадно приказлив!
В службата началникът щом сгафи, ...
Затварям очи, а пак си в мислите ми
сърцето силно тупти, завинаги остани
жената в моите мечти, която ме заплени
с теб прехвърчат искри, и те са невидими
забиват се и стрели но там въобще не боли ...
Река ме тегли дръзко към началото –
пленява с мощна приливна вълна.
И всъщност даже да се бори тялото,
с душата утаяват се в калта.
И въздухът превръща се в мечтание, ...
Не ме кори - как вехна да те стопля,
с дъха си парещ под това дърво.
Валях те дълго , целият си мокър.
Попита ме: „ Дошла ли си с добро?“
Дойдох, защото ме повика. ...
Което не ми дават, казваш, вземам.
Клишета - друга буза, втора риза...
През дупките на твоята дилема,
май дамата във мене се изниза.
Не чуваш мойто: Няма! Значи: Нема! ...
Не ща оръжия-перата птичи!
По-остри са от меча на Атила,
а мисълта ти много бързо тича!
Не мога да я стигна – нямам сила!
Забили нос в бюрата орехови, ...
Сънят ми бавно си отиваше и сякаш
ме караше да го запомня днес:
„Защо от мене искаш за избягаш?
Върни се тук, при мен, обратно влез!“
Отпуснах се, потънах в тишината, ...
ВОДА СЪМ
Вода съм. - Устремена в руслото си река.
Събирам на ручеи бързи бистрите води.
Изпълнена със слънчева любов, все тека
прегръщам на бреговете светлите мечти. ...
Нощта е половината на времето.
Обърнатата чаша под капчука.
Ухание на щастие от семето
на срещите ни. Още ли си тука?
А мен ме няма. Тръгнах си отдавна ...
Понякога се чудя ако, хей, така изчезна-
дали ще забележат...
Хей, така да се превърна в морска пяна
и да се нося безцелно по гребена на някоя вълна,
но във всяко мое мъничко мехурче ...
Извикай ме в съня си тази нощ,
по памет в него аз ще дойда
поне за малко нека бъда гост,
във него, а после ще си ходя...
Извикай ми: "Неканена ела!" ...
Дори през Декември цъфтят маргаритите
там дето Слънце целува Земята.
Песента на щурците дори без да питате
тихо възпява Любовта им по вятъра...
Дали е поезия или пък проза? ...
Едно люлеещо се пред прозореца кресло,
Карирано одеяло върху безсилните крака.
Един следобеден лъч се размазва на стъклото.
Навън се сипе порой от разноцветни листа.
Толкова романтична ли е старостта? ...
Сънувам ли? Навярно те сънувам…
Щом спра дали земята ще изстине?
Ще спра ли песента на птичките да чувам?
Дали ще имам нещо важно и значимо?
Знам. На масата ще има празни чаши, ...
Понакога си мисля: "Твоят Бог е толкова далече,
не вижда как звездите му флиртуват с тебе мой човече,
а ти ги сваляш с плетеното ти от мен елече -
чаровник палав! – Лъжи, че нямаш сили вече!...
Коя от тях написа ти писма тринайсе?... ...
Изпълнен с гняв и самота
нараняван и изоставян на смърта
Тормозен и потъпкван в калта
разрушен и самотен в тази тъмнина
Ти си моята малка блестяща звезда ...
Вода и въздух, въздух и вода –
това му само трябва на човека –
и в мрака ярко-гаснеща звезда,
сияеща над прашната пътека.
Вода и въздух, въздух и вода – ...
Оглеждат се във новата витрина
кокошките на селския мегдан.
Тълпата днес щурмува магазина
с име екзотично – ,,Ин и Ян".
,,Китайски стоки" – тропна със копито ...