Poetry by contemporary authors
Влакче 🇧🇬
всички казват, че голям е вече.
Подаряват книжки със картинки,
а пък баба новичко елече.
А на него тъй му се играе ...
Денят, във който 🇧🇬
ще бъде оглушително различен.
Във тебе ще тежи от тишина,
а пулсът ти ще чезне летаргичен.
Душата ти ще сети кучи студ, ...
Поискай ме 🇧🇬
Вечността е наша
и Любовта ни носи на крила...
На пейка в облаците
Времето отлита ...
Може би 🇧🇬
в който трябва да ти кажа "сбогом".
Може би... с един куплет
ще извикам: "Повече не мога,
да копнея всеки миг, ...
Краят на лятото 🇧🇬
дето разделя морето с небето.
И на скалáта ронливият гръб.
Танцът на двойка орли в дефилето.
Сънна поляна. Млада ела. ...
Учтивост и Доброта 🇧🇬
не открила друго място,
магичната й доброта.
От Слънцето я лъч целува,
небесните очи искрят, ...
Стихия 🇧🇬
Желано и безбрежно!
С омайния лазур на твоите очи.
Крушението, знам, е неизбежно
за кораба на моите мечти. ...
Мисълта 🇧🇬
в малкото сандъче,
а ключето оставих настрана
и усетих свобода.
Вървя по горската пътека, ...
Прощаване 🇧🇬
Нямам вече светулки в душата си.
И прощавам се тихо, не зная
ще болят ли във теб отпечатъци...
Вече няма значение, няма! ...
Тези, които... 🇧🇬
шумно не пляскат с крила,
палят огньове във мрака
и пресъздават света.
Те не умеят да молят, ...
Топка 🇧🇬
с нея тупкам си по пода.
Често кара се съседа,
сутрин чака ме пред входа.
Имам топка гумена - игрива, ...
Почти 🇧🇬
със котешки нокти в корема,
а в мислите - с дивите бурени
на тъмни вини и съмнения...
Това, що кръвта ми подпали ...
Новата Пепеляшка 🇧🇬
върху лавата положих грим.
После счупих бързо ножа
и изби крило на херувим.
Как му викаха - Михал ли? ...
Замина 🇧🇬
Не осъзнавам напълно.
Останал си по кожата
и няма отърсване,
стържа мъртви кожички, ...
Шеста струна 🇧🇬
увяхва цвете - разцъфтяно...
Китара плаче, чула зов –
акорд от старото пиано...
и няма нощ, и няма ден, ...