Не се измерва с градуси това,
обагрило душите руйно вино.
Кипи от завис, мъти го мълва,
за нас залагат като във казино.
Разлей във чашите на две очи ...
Ако можеха само за малко ръцете човешки
както някога, здраво, игла и конец да държат,
щяха толкова много измислени наши болежки
да се свършват с коравия възел на жива душа.
Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми ...
Мълчиш. Мълча. От щекотливи теми,
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива. ...
На демоните клетките се счупиха -
свободни са - цял космос да превземат,
а те мълчат, слухтят и гледат глупаво,
изправени пред стряскаща дилема.
Навътре ли, навън ли, към реалното, ...
Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда, ...
Разделиха снега за бедни и за богати.
Бог, като го праща, сигурен съм, не го дели.
Белотата за всички е еднакво изпратена.
Върху нея обаче, всяка следа си личи.
Белотата за честните е състояние, ...
Не ме ревнувай! Чувството е вятър,
потъва из разгърдени полета,
където пият слънце райски макове,
мечтаейки за сенки на дървета.
Не ме ревнувай! Никой не познава ...
В Созопол, там където слънцето изгрява...
и първите лъчи сърцето галят.
В Созопол, там където морето винаги е синьо...
и бризът вечно млад остава.
В Созопол, където любовта роди се... ...
днес денят имаше някаква мистична пълнота която
не бях усещал преди
сякаш всичко следваше план
всяка секунда беше предопределена
всеки момент по график ...
Желани, или нежелани, идваме на този свят,
глътка въздух вдишваме, от Бога подарена,
дишаме живот на светлина и мрак богат,
докато отново Бог реши обратно да я вземе.
Между тези два бряга се нижат годините. ...
Там, зад мъглите, до поточе пенливо,
в което се взират нощем звездите,
малката къща, боядисана в сиво,
пази грижливо на детството дните.
Асмата на двора все още е жива, ...
Прегърнах ангел ! Беличко перо
отрони се от нежното крило,
в сърцето ми се вля сълзица чиста
на истинската обич, тъй лъчиста.
Прегърнах ангел, а душата ми запя, ...
Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? –
докато дойде следващата пролет,
започнат ли капчуците да плачат,
ще дойда със един славеев полет!
Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? – ...
Пътуващ влак, с прогнило от годините купе...
Като вагон, душата в тялото си возя...
Пораснал възрастен, на коя от спирките у мен си тръгна онова дете?
И размишлявам праволинейно, вкаран в коловози...
Да! Линията на живота ми не е безкрайна... ...
Добре дошли във времето на новостите.
На хората нетърпеливи, дразнещо любезни,
където съпровод към миналото е потребен,
но този мост на път е да изчезне.
Добре дошли в света на прокълнатите, ...
Може да се пее с мелодията на "Питат ли ме де е зората..."
10.02.2018
Химн на "Откровения" /предложение/
Има ли такова място
на земята-де се знай ? ...
Заспала е отдавна есента.
Сънува романтичната си пъстрота.
Разлива се в съня ѝ песента.
В сърцето ѝ се ражда пролетна мечта.
Отново да играе с облаците нежни. ...
В кафезите на дните календарни,
затворница-душа почти не дишаш.
И ръбестите стихове, бездарни,
те все бодат и карат те да пишеш.
И всички днес празнуват и пируват, ...
Посветено на Силвия!
Няма друго слънчогледче като теб!
В живота ми богини срещах и светици,
и рози, орхидеи, момини сълзици -
бодилче бях за тях, без аромат… в лилаво. ...