Poetry by contemporary authors
Хайку (14) 🇧🇬
само котката е доволна
от студената вечеря
I'll find you
to the line of the edge where we are.
I'm looking so deep into the ground,
no matter how deep in
you are. ...
Научи ме! 🇧🇬
да се смиря и укротя,
да се приемам и да се раздавам
докато сметките си уредя!
Научи ме, Боже, да обичам ...
На четиридесет без малко 🇧🇬
на точно четиридесет без малко –
не издържа в будилника си схлупен
и времето обърка се тотално.
А "малко"-то оказа се при мене ...
Блясък 🇧🇬
аз виждам само огън - как гори.
Блясък виждам само в твойте очи,
блясък - като огън пръскащ искри.
Отваряне на портите на храма 🇧🇬
е нещо много по-различно –
пред портата да спира път,
среднощ да приютиш звездите.
Щурче пред прага ти да спи ...
Секновение 🇧🇬
покри товара с накъсано чергило,
изтъкано от просъхнали конци,
провиснали над прашните пътеки,
гледжосани глинести ресни. ...
Вик и зов 🇧🇬
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа. ...
Див кон 🇧🇬
върху нетърпението на полята
и в гъстотата им зелена
издиша кадифено-гривестата си позлата.
Див кон се сля с ...
Съдба 🇧🇬
защото живота си не мога,
понеже времето плете съдбите,
а твоята остави паяжинка тънка,
появата ти беше кратка, ...
Откровено 🇧🇬
теб звездна, истинска жена!
Еоните на търсене приключиха,
с теб вече сме и тука и сега!
Преражданията за нас се сливат, ...
Аз не бързам 🇧🇬
Търпението взима висока отплата!
Защото мълчах си свих се в черупка
и тайничко плачех в нощта от безсилие!
А разперените пръсти на мрака... ...
Есенни слънца 🇧🇬
грейнали са есенни слънца,
осем минзухара с брой сакрален
срещнаха ме, рожбо, с вечността.
Погалих ги, тъй сякаш галех тебе. ...
По мръкнало - преди да съмне 🇧🇬
Да ме приспиват песни на щурци.
И да флиртуват с мен звездите нощем.
Ти - надали, но Бог ще ми прости
за сънищата, еретично-пошли. ...