Poetry by contemporary authors
Весели се сърцето в мен 🇧🇬
искам с теб да съм до края,
само с теб усещам, че живея,
чувствам сякаш съм в рая.
Изпълваш с радост ти сърцето, ...
Сбогуване 🇧🇬
Животът си отива с едно дихание...
Изтича като капка мед
от восъчната пита на сърцето.
Изгаря тленното до шепа пепел... ...
Обичам сините му истини 🇧🇬
и още няколко милиона,
за които дръзна да се бориш!
В списъците на истински свободните
никога не ще отпаднеш. ...
Снаха 🇧🇬
девойко в китна премяна.
Щом си песен запееш
и славея, че надпееш.
Щом си хоро заиграеш, ...
По острието на везната 🇧🇬
-------
Добре ме виж! На тази ли приличам,
която като мълния посече?
И живата ми плът, подобно хищник, ...
Към духа на Левски 🇧🇬
народа твой измъчен, към правда поведи!
Народа твой, за който ти някога загина,
съдбата си отново окайва и проклина!
Докато някой трупа във банки милиони, ...
Наследство 🇧🇬
та не можахме да го проумеем.
Уж казваше ни простички неща…
Не ги разбрахме. Страх ни е. Не смеем.
Обърнатото време те закле, ...
Хайку (34) 🇧🇬
трептят листата на брезата
от докосването
Помни 🇧🇬
озъбената тъмна рана
и остриета от стрели
в утробата да не останат.
Във кратък миг да се смири ...
Рана съм без теб 🇧🇬
За нас животът беше като песен.
Казваха ни: времето лети!
Не бързахме, всичко бе чудесно.
Животът ни отправяше сигнали, ...
Отново 🇧🇬
Усещаш лека вибрация,
машината потръпва и
се изпълва с живот.
Поклаща се леко назад ...
... 🇧🇬
Дъното е тиня и разпад.
Счупени мостове и съмнения.
Рани от ейдетика и мрак.
Тънък вододел към светлината, ...
И аз те потревожих 🇧🇬
Повече не знам какво да сторя.
Пак ще те обесят. А подир
с примката ще се закичат. Горе
ти ще трепнеш в неспокоен сън. ...
Дъждовен човек 🇧🇬
Октомври ляга на мойто рамо.
Но аз съм весел! Защо не зная!
Дъждът обичам, за дъжд мечтая.
Припев: ...
Свободa 🇧🇬
зaтворих сaм желязнaтa врaтa.
Зaгубих биткa в млaдосттa си,
плaтих високaтa ценa.
И сaмотaтa - мой приятел стaр ...
Страданието е съкровище 🇧🇬
тя ме прави добра
не, не съм доброволка,
просто мене избра.
Не пазете ми зъбите, ...