Poetry by contemporary authors
Светлина 🇧🇬
Т. Д. Вдигни глава, сълзите се не крият,
че знак са за пречистена душа.
Те, мъката стаена ще отмият
и пак ще се усмихваш след това. ...
Кое е ад кое е рай? 🇧🇬
очи стиснати,
уморени от сълзите.
Чувства подтиснати.
Въпроси милион ...
Сбъдваш ме 🇧🇬
Дните ми разцъфнали са
От мен не ще си тръгнеш
Сърцата ни прегърнати са
Сбъдваш в мене всяка трепка ...
Аз съм българче 🇧🇬
Тия стихове ги знам от както сричам.
Но годините минават - жалко - все по-рядко ги изричам.
И Българийо, недей ме съди, че дошло е време, май, да тичам.
Самолет и мен ще вземе, ...
Два полюса 🇧🇬
плаче тъжна от тиха печал.
Зима е. На кълбо се е свила
душата ми и зъзне в цветен шал.
Пазят алеите целувки от лятото, ...
Късно, но съм жива 🇧🇬
Валери Станков
Далеко от любовните инфаркти
и с най-недоказуеми заслуги,
в търпението свое както вярваме, ...
Коледна бригада 🇧🇬
и пощата им от писма прелива,
тогава Дядо Коледа със весел глас
поръчки за подаръци събира.
Припев: ...
Инсомния 🇧🇬
се катеря
по мебелите,
по дърветата,
по възможностите ...
Смяна на поста 🇧🇬
поне декември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг ...
След някой ден 🇧🇬
и имам в джоба тихичка писалка,
денят си да опиша, ако смръщен
след накой ден започне януари.
Кокичето жадува да разтапя ...
Нежната снежинка 🇧🇬
на сред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак.
Гледаше нагоре към небето, ...
Всеки миг в мен се оглежда 🇧🇬
Дали греша, дали изпълвам
дните с любов... Искрите
прехвърчат и припламва зората
та светът да бъде – обичан и бял! ...
Как звучиш ти 🇧🇬
като малко, наивно дете.
Страхливо таяха се в пазвата –
бяха пръст, все насочен към мен,
от който неволно се свивах ...
В Ада 🇧🇬
през девет проклети нива...
пробождан, изгарян, аз стенех от болка...
жадувах повторно смъртта...
жадувах плътта ми измъчена, тленна ...
Приятел 🇧🇬
да споделя радост и тревога,
да ми помага и да ме издига,
приятел с който да не мога.
Да подкрепя, и тъгува, ...