И понеже съм тихото бедствие,
но светът не превърнах във сцена,
не обичам надута посредственост,
не държа да ми бъде простено,
и защото ме стяга чепикът ...
Когато времето неумолимо те засили,
не бързай да си взимаш с птиците довиждане.
Виж, гълъбите дето сме спасили
ни носят писъмца на свиждане.
И в тези писъмца трептят трошиците ...
Уж, Боже мой, аз твое съм дете,
и дал и взел си - просто и понятно,
а дяволът в душата ми чете,
евангелието, но наобратно.
Излял си ме изглежда в крив калъп, ...
Една жена с годините напредва,
те се редят, променя се видът,
освен щастието нищо друго не следва,
щом минали са доста мигове от дълъг път.
Тя иска да изглежда и по-млада, ...
Двете с сестра ми хем сме близначки,
ама ептен не сме дупе и гащи -
колкото аз съм устата и пряма,
толкова тя пък са прави на дама.
Дращи все нещо, писателка съща, ...
Не бях поръчала това. Объркана
разглеждам пратката с апокалипсис.
Къде, към кой сега да се обърна?
Към Бог? Към Зевс? Към голата Калипсо?
Небето ми е пълно със чудовища, ...
Обичаме оковите, така е,
тъй свикнали сме с тяхното дрънчене,
че сякаш песен се в ушите вае,
от котвите на нашите проблеми.
Обичаме оковите, така е, ...
Видях очите ти... и в тях сълзите!?
Почувствах те с сърце и страст.
Докостнах те с душа любяща
докостнах те със страст.
А ти самотнице, мечтателко красива... ...
Тя бе добра, сияйна, в цвят и искри –
една кристална ваза в скъп бутик.
Ех, нежността ѝ кой ли не поиска,
от крехкостта ѝ кой не се опи!
А после – на дантелена покривка ...
Записах се на курс по Лицемерие
и най-напред научих грозна истина –
в емоциите кредит на доверие
не ти гласуват, щом покажеш искреност.
На никой не му трябва честността ти – ...
На малък остров... със синя лагуна...
с ясно синьо небе – красиво и чудно
живееше момче с тъмно руси коси –
високо... добро... с морско сини очи!
То ставаше рано да плува с делфини, ...
Бизон и делфин са лик на стихии,
те никому не са жертвен агнец.
По-скоро са неизказани откровения,
излети чрез песен от нощен щурец.
Бизоните са символ за мощ и свобода, ...