Днес реших, Доброто да рисувам,
но не зная, как изглежда то...
Може би, по цели дни пътува,
всеки да докосне със добро?!
Мимето попитах, да ми каже, ...
Премрежили са облачните клепки
на слънцето прозирните лъчи,
и вятърът, от шепите си с пепел,
опитва пролетта да заличи.
Но вече неизбежно се пробужда ...
какво са мечтите без шоколад
какво са мечтите безумно красиви
когато не можеш да ги шляпнеш отзад
и да им кажеш направете ни щастливи
какво са мечтите без камбанен звън ...
Залезе преклона пред родните слова,
и ти се скри, достойна смърт.
И в заник идва светла пролетта,
а българите кършат се кат’ прът.
Героите наши на смъртен одър - ...
Не казвайте – сълза съм на сърна
и вик на гларус и звезда без име!
Не ме сравнявайте с измислица една,
банална като сняг нетраен зиме.
Не ми рисувайте изкуствени лица, ...
Спохождаш ме в мислите ми сиви.
Душата ми ядосано крещи...
А улиците тук са толкоз криви.
Снегът навън не спира да вали.
Ядът ми върху тебе се стоварва. ...
...помня мига, в който спрях да Му вярвам.
Ганка Филиповска
Тя познава прекрасно смъртта —
наизуст и по тъмно я срича
(той отсъства зад всяка врата, ...
Когато видиш красота в идиота,
когато се прегърнеш със клошар,
когато споделиш на друг порока,
когато станеш роб, не господар,
то значи си намерил вече тая, ...
Като в Сън
Меден звън ще търси своя шепот,
шепотът ще засънува свой бленуван звън,
звънката хармония те омагьосва с трепет,
за да те поведе в камбанен сън. ...
В късен час се подминах завинаги
и от болката в миг изтрезнях.
В този тъмен живот без постигане,
всеки звук е акорд онемял...
Още помниш навярно, че имахме ...
Тази сутрин събуди я специално,
с целувка по челото, с роза в ръка.
Направи й кафето идеално,
с голяма усмивка да започне деня.
Направи й красив комплимент, ...
Отеснял е животът ми, мамка му!
Вече трудно побирам се в него.
Тези впити в душата презрамки
ме заклещват съвсем като в менгеме
със стоманени нокти, трошащи ...
Понякога съм стъклено чуплива,
понякога съм от гранит скала,
понякога съм огнена и дива,
понякога съм звук на тишина.
Понякога съм цвете в пущинака, ...
Наздраве с чаша бренди до камината.
Не топли, инак имаме дърва.
Нали и с тебе някога се имахме,
но огънят не стигна... Затова
ела до мен. Седни. Навън се мръква. ...
И защото бях лятна, наивна и топла,
тази зима дойде и без милост се вкопчи
във сърцето ми, мислите, моето тяло,
и завинаги явно реши да остане.
Между мене и тебе днес сняг навалял е. ...