Исках да ти напиша нещо красиво,
но излизат само думи от лъст.
Раздиран отвътре от желание диво,
очаквам отново да настъпи часът.
Искам да чуя онзи сладък гласец, ...
От толкова отрова, все на глътки,
които му се пишеха на сметката,
Ромео се пропи, и хвана пътя,
престанал да подбира жулиетите.
Замръкваше по пивниците, с риза ...
Прекрасно утро е, събуждам се зомбирана,
луната пълна силите изпила,
и мисля: - Утро е и време за умиране,
очите си отваряйки насила.
Прекрасно утро е, усмихва ми се кучето, ...
Вълнение и болка над копринени вълни
бавно загиват в безкрая,
копнеж по отдавна отминали дни -
вечен като късче от Рая.
Радост и мъка преплетени в плитка от страст, ...
Живей, братле, на „въпреки“, когато
светът от скръб и болка загорчи,
а оня, който би живял богато,
бедняк изглежда в твоите очи.
Че „въпреки“ е дума с мощ и сила, ...
Нарисувай ме! Първо със точици,
после трябва да свържеш контурите.
Но не бързай! Не бързай, художнико!
Ще ти казвам! Ти само рисувай!
Нарисувай в очите ми щастие, ...
Получавах без мяра любов –
вземах с шепи, а мъничко давах...
Заплатих за урока суров!
Но е късно да кажа „Прощавай!...”
Днес на гарвани лудият грак ...
Твоя съм, чуваш ли, толкова твоя!
Всяка частица на теб подарих.
Как ме превърна ти в птичка спокойна?
(Сякаш гласът ми е призрачно тих.)
Виж ме сега! В черен дъжд – балерина. ...
Ревнувам те от виното пенливо,
което с жар целува твойте устни,
което като обич те опива,
с блаженство от усмивката ти вкусва.
Ревнувам те от виното червено, ...
Душата ми може и песни да пее
под жълти лъчи на хубави дни.
Сърцето бледнее, а пламъче грее
под стряха на нечии сини очи.
Желая да бъда синигер без име. ...
Погледите, които не бяха безразлични.
Докосванията, които не бяха фалшиви.
Целувките, които не бяха изкуствени.
Желанието.. да те имам, да ме имаш - да се имаме.
Телата ни, които се познават до болка. ...