Poetry by contemporary authors
Ръстът се измерва със доброто 🇧🇬
дали възможно е да си я слушал.
Попаднал лъв в ловджийския капан
и го продали в цирковата трупа.
Дресирали го с болка и със глад. ...
Аз ранявам хората 🇧🇬
хората...
Причинявам
болка...
После изчезвам ...
Алиенация 🇧🇬
Различни хора те съдят
и обичат.
Желанието да си себе си
не надделява. ...
Създадени от светлина 🇧🇬
Дори и след триста години
денят ще е ден след нощта,
ще има простори красиви,
създадени през мисълта. ...
* 🇧🇬
инкрустирали ме с белези,
след мечти – така летливи,
уморявам се от себе си.
Мойте мисли, мойте страсти, ...
*** 🇧🇬
Ти искаше да бъде жестоко.
Но твоето завръщане
е много по-жестоко.
Невероятно. ...
Нощна алегория 🇧🇬
лъжи разпилени в нощта,
мониторът свети във мрак полусив
потънал във тиха тъга …
Във стаята тъмна танцуват мечти ...
Когато рухваш 🇧🇬
повечето виждат
само грохота
на падението,
но само един чува ...
Кошмар 🇧🇬
Вълчи студ на сън сърцето ми раздира!
Път към тебе в мрака не намирам.
Мъртви са мечтите – лястовици бели.
Лепкава мъгла в душата ми се стели. ...
Защото си човек 🇧🇬
Музика разнежва душата.
Шепот! Стон! И вик!...
Мелодия тиха стопля сърцето.
Приятелство! Топлота! Непорочност! ...
Мария Магдалина 🇧🇬
Нозете Ти са чисти, Господи,
напразно с топли сълзи ги обливам,
но този женски плач недей съди,
през него виждам как ще те убият. ...
Юнски блянове (цикъл от стихотворения-писма) 🇧🇬
Аз гледам те... виждам косите ти тъмни
и черните твои очи...
Изгубвам се в техния блясък вълшебен...
душата ми ври и кипи. ...
Върхът 🇧🇬
Всеки изкачва своя връх в живота.
Бори се, катери се, а върхът е голям,
подхлъзва се, стъпва накриво, но продължава натам.
Пада, става, стиска зъби и продължава сам. ...
Краят 🇧🇬
Къде отиваш? При кого? При какво?
Търсиш. Не намираш.
Пак търсиш. Този път намираш.
То пък решава, че не търси и те оставя. ...
* * * 🇧🇬
Питам се какво е любовта на петдесет и пет?
Но, Боже, как да я опиша във един куплет?
Млад ли си, е често секс и после сива пепел,
а Жива е вода и Бог добър на петдесет и пет. ...
Без бентове 🇧🇬
Бавно, със години да ме учиш.
Искам до детайл да си влюбен
в шарките на дивата ми лудост.
Искам моя глас така да слушаш, ...
Северна звезда 🇧🇬
посочваща напред пътя към дома.
Очите ѝ са две такива звезди.
Съзвездие вътре дълбоко блести.
Самата тя сякаш студена луна, ...
Колко бързо минава живота ни 🇧🇬
Утре – след днес,
година – след друга
и като, че ли не усещаме,
че нещо не стига и си отива.. ...