Poetry by contemporary authors
Знам те 🇧🇬
Всеки път те чувам, прекрасно!
Разбирам те, знаеш ли?
Всеки път те рзбирам. Напълно!
Чакаш ли отговор? ...
Това е любовта 🇧🇬
И като зора сияе - любовта
По-дълбока от морето
По-голяма от сърцето
Тя разкъсва моята душа ...
Съдбовно 🇧🇬
трудно преглъща се и знам,
лъжа или дребничка лъжица,
истината някъде е там...
Мигом, кой ли не опита, ...
Чудо 🇧🇬
Веднъж замислих се какво е да си там.
Там, в онзи свят прочут.
Любовта подскача сякаш на батут.
Дланите се изпотяват. ...
6 🇧🇬
ала любов и страх - аз знам - не се привличат.
Ще оковеш любимият (любимата) със пранги,
но може ли принудата любов да се нарича?
11. 06. 2017 г. ...
Събужда ме песента, която не спира... 🇧🇬
галят с лъчите си прозореца ми,
заслушвайки се в тази звездна
симфония, потънала в безкрайност.
3 🇧🇬
Едната чест, добрата дума, която повече тежи
от всяка хула, всяка гавра, срещната по твоя път.
Човекът трябва с гордо чело и там, отвъд, да продължи!
08. 06. 2017 г. ...
Констатация 🇧🇬
и с изненада, в миг, установих,
че достатъчно аз имам капитал –
(от цифрата дори съм онемял!):
Спокойно и приятно ще живея, ...
... Нашият таен сигнал... 🇧🇬
разпръснах я във въздуха,
а може би... беше ти,
когато въздъхна;
и аз те вдишах, ...
С любов към вечността сме поели 🇧🇬
Генка Богданова
Ти за мене си сигурен бряг,
който галя с водите си нежни.
Укротяваш ми лудия бяг, ...
Монолог на свекървата 🇧🇬
https://otkrovenia.com/bg/stihove/monolog-na-edna-tyshta
Тя, моята снаха, е баш принцеса.
Премигва пеперудено с клепачи.
Простеел на сина ми Мерцедеса. ...
Първа среща 🇧🇬
се видяхме снощи
в 2:00 –
аз побягнах към леглото,
а тя се шмугна ...
Спри ме! 🇧🇬
Даже да боли, от неслучените есенни молитви.
Безплътно скрих се в бягащите ти вълни,
за да ме имаш в нямото обичане.
И всеки път превръщах се в сълза, ...
Няма те 🇧🇬
Няма те...
Зората огрява
И каза че няма те
И Слънцето грее ...
Не се опитвай да ме вразумиш! 🇧🇬
защото аз съм извън стандарта...
Много трудно е да ме прецениш...
Нещо подобно съм като хазарта...
Лутам се между Земя и Небе... ...
Зима, като на слънце 🇧🇬
когато сградите стържат
по норвежки ниското небе над града ни.
Зима е,
понякога се спукват смеховете ни, ...
На края на света 🇧🇬
Искам надалече да замина!
Може би на края на света!
Защото вече всичко е загинало,
Моралът, Етиката, Любовта... ...
Норе 🇧🇬
се озовава на кръста.
За да бъда обичана,
трябва ли да съм мъртва?!
The Void 🇧🇬
ако не е пълна с мен,
значи си изгубен.