67
Светът ще спре да се върти, ако те няма
и слънчевият диск за мен ще е измама,
защото страшно ненавиждам самотата!
Аз вярвам – Бог създаде този свят за двама! ...
Написах стих и легнах... Нека втаса!...
Прочетох сутринта... Изпаднах в стрес!
Тоз дявол в мен така и не миряса!
И що за глупост писал съм нощес?...
Стихът, да си призная, всичко има - ...
Усмихваш се на грешки и провали...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...
Не ми достига въздух по пътеката
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия. ...
Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.
Вързах своите пръсти, за да не докосват перото. ...
Защо закъсня?
Мога ли да дойда сега на срещата
с най-старата си дреха и с най-вехтата своя душа?
Мога ли, някак набързо, да ти призная многото си неуспехи?
Кураж ще имам ли, ще мога ли да се реша? ...
Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам. ...
Еден ден годините ќе бидат само бројки
и ќе се раководиме по мојот часовник.
Сите зборови од мојата поезија
ќе ја пронајдат својата сродна душа.
Грижата ќе роди грижи ...
Стоя пред теб. Осъден съм за всичко.
Дълбоко в мен вините се прескачат.
Надеждата в зениците – мъниче,
на педя от сълзата. Ще заплаче.
И трупам укори, кънти – „виновен”, ...
Полива майка новата леха,
за всяко стръкче – напръстниче влага.
Погалва ги със поглед, сякаш са деца
и всичките за нея равноправни.
Ако, не дай си боже, прекали, ...
Още от как съм пропълзяла
към тебе, Боже, аз съм се стремяла!
Бавно, полека, съм изправяла кръста
и към те съм тепала чевръсто!
И все към ТЕБ, Всесилни Боже! ...
При нас е много трудна любовта
защото ти със страх ме заобича.
Аз – облачен мечтател. Ти – Жена
и всъщност малко повече – момиче.
Аз в утрото се къпя със дъжда ...
Отиде си и този летен ден,
нищожност във Вселената оставил,
за някой, някъде – е ден рожден,
а друг – скъп спомен, е добавил!
Не ми се спи... Сбогувам се с деня... ...
По тялото ти алчно плъзват поглед
компания подпийнали мъже...
И имаш чувството, че си на оглед
за рядко и възбуждащо мезе...
Преглъщат по изваяните форми - ...