Poetry by contemporary authors
Твоята Тайна 🇧🇬
Отиде си, както нощта си отива смутена.
Очите ми, пълни с вълшебства, без пламък горят.
От твойте очи съм сега до живот променена.
Остави ми спомен, по-ценен от всяко богатство. ...
На твоя празник 🇧🇬
Поднасят дарове, цветя...
Стоя смутена. Нямам нищо.
Какво ли да ти подаря?!!
И все пак... плахо ще пристъпя ...
Juste la fin du monde 🇧🇬
от края на света.
Но вие чакате.
Проникване 🇧🇬
от другия – предплата за илюзия...
Говорим в рими, докато мълчим,
а думите с любов рисуват музика!
Животът е безстрастен като бог, ...
Любовта... 🇧🇬
като бяло цветче
в нас расте, избуява на воля!
Има твойте ръце,
сякаш гали с перце! ...
А какъв бе преди това 🇧🇬
дишах заплаха
отсъствието
на едничка
ценност – ...
Обичта е нашата борба 🇧🇬
ще има спънки, ядове, капани.
Понякога ще стъпваме по лед,
сърцата ще измъчват люти рани.
Ще ни преследват дни с без грам късмет, ...
Миговете отлитат 🇧🇬
Незабелязано летят миговете и годините.
остана само любеща душа, сърце горещо
И мъката по загубените дни в самота...
А болката е само за обичта! ...
По кожата ти ще цъфтят вулкани... 🇧🇬
Със огън жив теб ще те изгоря...
Дъхът ми като буря ще пристигне,
за любов вместо да ти се моля...
По кожата ти ще цъфтят вулкани... ...
В борба със старостта 🇧🇬
И аз съм като всички хора,
от Старостта изпитвам страх...
и срещу нея все се боря,
но винаги съм в пълен крах! ...
Обичай ме 🇧🇬
Обичай ме с пресъхналите устни.
Обичай ме, когато те боли и
в теб е буря, а пък после – пусто.
Обичай ме, когато съм дъжда. ...
Жажда 🇧🇬
аз съм веч' до болка прежаднял.
Стоя отвън, около мен порои,
отпил веднъж от теб и се предал.
Не пият ми се другите безвкусни. ...
На баба 🇧🇬
във тези дълбоки очи.
В които се къпе, гореща,
надежда с пенливи води.
В очите ѝ срещнах магия, ...
Летни ветрове 🇧🇬
а тишината пак засвети с топлина,
ще нарисувам най-вълшебната зорница
с която да събудя утринта.
А ти, заслушан в шепота на изгрева, ...
Скок 🇧🇬
сянката си,
не забеляза
малките неща наоколо.
След скока, ...
Край потока 🇧🇬
Във гората, край потока,
лежи Вълчо „Кръволока”
Без сили там се е прострял
и пъшка, сякаш е преял. ...
Безвремие 🇧🇬
потъвам.
А времето
лети минава,
изчезва. ...
Раздумка с Господ 🇧🇬
Р. Чакърова
Пак ще се срещнем. Не "сбогом" ще кажа. До утре!
Ще звучи вероятно "злокобно", подобно закана...
Сякаш десет лимона съм сгризала същата сутрин ...