Не съм бил на "Драгойна" от години...
Но винаги съм искал да съм там,
да търся на възторзите си рими!
Със боговете да остана сам!
И цялата земя да и под мене! ...
А мислех, че ще имаме един адрес
и пощенска кутия с нарисуван гълъб
и улицата – номер двадесет и шест
ще бъде сбора на любовното ми чувство.
Но няма да се случи вероятно ...
Понякога не мисля за жени.
Когато мисля, после ги сънувам.
Един път руса, друг път чернокоса,
винаги игриви, лъчезарни и красиви.
Само червенокоса не сънувам. ...
Днес е ден за почистване. Браво!...
Ще изчистим природата родна
във любимата наша държава
в дело общо и тъй благородно!...
Ще работим с желание всички – ...
Ти ме ухажваш със нещо повече
от розите, но с тях галиш сърцето ми...
Ти ме ухажваш със искрена мечта
и с жестове, дела - сбъдваш писмата...
Ти ме ухажваш със нещо повече... ...
Правиш убийци децата си мили.
Скъпа държаво, стани на крака.
Бързо запрятай ръкави изгнили.
Имаш да чистиш следа – срамота.
Родния дом, изкривен от обиди. ...
Къде си, НАДЕЖДА? Къде си, невярна невесто?
Той чака те нощем самотен, притихнал, на бара.
И всичко плати си (забрави да върнеш ти ресто),
последна наздравица вдига с кума си, Жетваря.
И спомня си време, в което в любов му се врече ...
Понякога, когато теб те няма,
аз сядам и поглеждам през прозореца навън
и сякаш до сега била съм сляпа,
и сякаш непознат и чужд ми е светът,
а клетката в сърцето ми полека се отваря, ...
Имаме си лозе! – диво-подивяло,
легнало на хълбок гледа към небето.
Свирка си и рони гроздето си бяло
в пясъчни усои, в трънени гърнета.
Ей го, върху хълма, кучета го пазят, ...
На училище
На училище изпратих моите деца,
днес първият е учебен ден, незаменим.
Хора, стихове и песни, голяма веселба,
един ден в живота незабравим. ...
Басня от Генка Богданова
Влюби се Петелът в Кукувица –
пъстра, гласовита хубавица.
Та, влюбеният, скромен, стар ерген,
след месец само, нежен и смутен, ...
За него ли пееш, кажи ми, щурче,
в разгара на моята есен?
Защо ли така този глас ме влече,
попивайки толкова лесно?
Но пътят към него – измамно е къс, ...
Защо ми обеща, че ще са южни всички полюси,
че плюшеното мéче две морета ще преплува,
че ще се учи на въже да скача вече волята
и че големите неща се крият в малко чудо?
А то било известно на всички бавни залези, ...
Разбира си не съм и аз безгрешен.
Човекът е създаден да греши!
А кажеш ли противното – си смешен
и истината искаш да рушиш.
Зачеваме със акта си греховен, ...
Ситни стъпчици сред каменисти отливки,
назад остана и последният клек,
пред очите ми неземните рилски извивки,
усещам се малък, незначителен и лек. ...
Бяхме близко и толкоз далече
в тоя дъжд неочакван, пороен...
Ти - с мъжа, елегантно облечен,
аз – отсреща, за теб недостоен...
Той галантно отвори вратата - ...
Като цвят на минзухарче вятърът ме вее.
Но аз не съм глухарче!
Аз дишам, страдам и пея!
Какво да направя? Не мога да се смея!
Но песните ми никой не чува! ...
Очите ми за тебе се изгледаха
във дни и нощи, дето те очаквам
след всяко, преживяно "вчера"
сълзи все още имам да изплаквам.
Отново "вчера" ти не ми се сбъдна, ...