Някъде там в нощта на луна,
пърха рояк пеперуди в омайност,
всъщност достатъчна е само една,
страстта и във* теб да пробуди до крайност.
Някъде там в неизвестността, ...
Не вещае нищо хубаво нощта,
денят познава се от сутринта.
Магьосница със жезъл във ръка
в казан разбърква радост и тъга.
А хората с криле на гордостта, ...
Точица незнайна във вселената,
във вятъра прашинчица една,
капчица в морето съм зачената.
Но дала ли съм нещо на света?
Питам се понякога умислена: ...
Когато си отида някой ден,
от живота - кратък и суетен,
не тъжи, а питай вятъра за мен,
ефирно носещ се, от свят далечен!....
Къде душата, волна, ми се рее? ...
Скачаш и едва достигаш дъното
Оплетен във водовъртежи от отвъдното,
търсиш светлина, да скриеш тъмното.
Не знаеш, че без живот няма го мъртвото.
Дълбок айсберг или висок вулкан, ...
Изгаряш ме отново във съня ми
ефирна, нежна, тиха, бездиханна,
като магия ти сърцето ми плени
и го разби на хиляди парчета.
Усетих аурата ти отново на разсъмване ...
Свещта поклаща пламък качулат.
С графит рисува светлосенки по телата.
И оживели, те по кожата пълзят.
Запълват гънчиците с медена позлата.
Следват пътя на ръцете. И на устните. ...
Кога ще си отидеш най-накрая?
Завинаги, без думи, безпощадно.
От липсата ти искам да узная,
че сън си бил. А в мене да е хладно
за думите, които все пестеше, ...
Не заслужавам бялата ти прошка.
Ръцете ти добри не заслужавам.
Пред твоя храм съм само тъжен просяк.
Как сива съм – пред твоите витражи.
И твойта добрина не е за мене. ...
Любов – една-едничка дума, граничеща с безумие..
Любовта – това е нежност, изгряла в пълнолуние
Любов – обич мила, всички ни покорила
Любов ли е да бъдеш във плен на тази сила?
Която мракът гъст разтопява, и спомени във нас навява ...
След век и четиридесет години, Родино, спомняш ли си ти
предците ни, които в твое име погиваха с отворени очи? –
Посичани от тежки ятагани, прегазвани от див башибозук,
изпепелявани и поругани… Разкъсани, но с непреклонен дух.
Родино! Чемериките в Родопа така ухаят днес, както преди… ...
Една душа за обич закопняла!
Сърце обречено да е само!
Една душа за ласки зажадняла!
Един въпрос без отговор – защо?
Обичах истински! Обичах страстно, ...
Ще се будим преди зазоряване
от любовните котешки вопли...
Ще си мислим: " Дали остаряваме,
кой открадна прегръдките топли?..."
За такова разсъмване рано е, ...
До мен заставаш тиха и мечтана,
невинна като стръкчето трева.
Светът е само непотребна пяна,
на рамото ми щом склониш глава.
Минават дните - сиви костенурки, ...
Дни близнаци във живота мрачен,
дни без смисъл, пъстрота и чар.
Днес е като утре и кат` вчера.
Самотата е настръхнал звяр,
който чака само да заплачеш, ...
Корона на главата ми не слагай,
безценности от теб не искам!...
Сърцето си в рими не предлагай,
дори когато тихо те поискам!...
В болката ти цялата съм влюбена, ...