Отива си този ден, в миг си отива.
От случки, от думи, от вик наранен,
от клади, от упреци той изгорен,
обръща гърба си и бавно се скрива.
Оглеждам за него, смълчана до залез, ...
Да бях аз топло повейче на вятъра
засвирило в клонаците разлистени.
Люлеещо на времето хамаците
по жиците в следобеда провиснати.
Сред тихия жужеж на насекомите ...
Нощно време от възглавницата ми никнат зюмбюли.
Обгрижвам ги – поливам ги редовно. Със сълзи.
Сутрин ги няма. Нося ги в очите си. На влажно.
Само ароматът им не мога да скрия. Издава ме.
Как все още тъгувам по онзи, един незабравен е. ...
Душата ми е, като нощна птица
и в клоните на чувствата се скита.
И знам, че тя – на тънката ми жица,
за името ти и до днес ме пита.
Аз името ти вече го забравих ...
Понякога привиквам да те няма,
не те и търся в спомен уморен,
заривам въглените си в дълбока яма,
не искам да изгарям в този ден.
Понякога привиквам да не страдам, ...
Ела!..С отворени обятия!
В нашата вселена чудна.
Заради тебе измислих всичко ново.
Няма слова! Има само прегръдки!
Няма тъмнина, само греят звездите. ...
Омръзна ми вече от писачи, поети,
стъпили на динени кори,
дето лъжат в рими, в куплети,
стари и млади и себе си дори!
Омръзна ми вече от патриотари, ...
Заплетен сноп от слънчеви фотони,
проникнал надълбоко в първичната тъма,
опарил чувства, надълбоко скрити в спомена
и провокирал чистата душа.
Разпъната от недоверие по пътя си ...
Небето е настръхнало до сиво,
а аз по памет там рисувам слънце,
във ранно утро мрачно и сънливо
посявам някъде щастливо зрънце.
Вилнее бурен вятър сред полята, ...
Знаеш ли, болката няма име.
Няма въздух в лабиринт от бягане.
Слепецът вижда като прилеп,
китарата издъхна от отлагане.
От дялкане на приливи и отливи ...
На масата видях консерва с боб.
Позабравена, но още в срок на годност.
Пробих я с отварачката и хоп –
дочух аз шепот някъде отдолу:
– Тихо! – Шшшт! – Дали е безопасно да излезем? ...
Бели и червени кончета завържете,
на любими хора, мартенички подарете,
да са живи, да са здрави и да са с късмет,
а по кошари и градини – много берекет.
Баба Марта с шепа надежда подарява, ...
ШЕСТ ПО ЦЕЛЗИЙ
Р. Чакърова
Като в Събота, шести, съвсем неглиже и рутинно
се промъква нахално единствена съботна мисъл...
Не допускам, че идва след обед невинна ...
Съставен от ноти, разпръснати в хаоса.
Такъв е животът – сгрешена симфония,
написана наяве, като абстракт,
синтезиращ единствено наш‘та ирония.
Петолинието е тяло, а пък нотите – чувства. ...
Докосни ме, като вятър във нощта,
чакам те неистово желана,
погали ме, както бриз погалва планина,
целуни ме и ме обуздай с любов за двама.
Вкусвам те със жадните си устни, ...
Тичаш, ветре, през поля и гори!
Неуморно по пътя си тичаш.
Не те плашат нито скали,
нито океанските бурни вълни.
Но, когато задъхан, уморен и утихнал, ...
Наистина ли няма те?
А сякаш вчера бе и гледах устремено в очите ти,
Дланта гори ми още,
Гласът звучи в ушите ми…
Образът не избледнява и времето не заличава… ...