Ето я. Плаха и нежна пристъпва пролетта,
Разпуква се с младостта на момиче.
Днес ще променям настроения мрачни в цветни лехи.
Е, срещам и присмех
От мрачните. ...
Мамо
Тези срички първо се изричат от всяко мъничко човече,
дали за да покаже, че обича или че знае вече –
чии е този поглед напоен с безвремие,
който го облива с милост и смирение, ...
Невъзможното не е... невъзможно,
а само събитие със своя вероятност,
чиято стойност се променя,
ако сме активни или дремем безучастно...
Защо ли и кому е нужно ...
Не искам да си тъжна мила!
Защото, ако е така, виновен съм и аз!
Не искам да си недоволна мила!
Защото, за това упреквам се и време е в този час
отново да ти кажа, че обичам те, ...
Понеделник е днес – ден на твойте очи.
Уловили моите в поглед втренчен и ням,
но говорят за обич, дето малко горчи
и за нежност, желание, сила, и блян.
После идва и вторник – ден на твойте ръце, ...
Когато си небрежен към жена
и я повиваш с пелените на коприва,
в гротеска я превръщаш. След това
не се чуди защо не е красива!
Ще се научи да живее и без теб ...
Ако можех с музика да те облека
да ти подаря букет мои стихове.
Ако можех любима да те нарека,
това щяха да са красиви мигове.
Ако цигарите бяха твоят нежен зов ...
Една душа за обич закопняла!
Сърце обречено да е само!
Една душа за ласки зажадняла!
Един въпрос без отговор – защо?
Обичах истински! Обичах страстно, ...
Слънцето затопли ли,
ще се стоплят и сърцата ни.
Тук болежки, там сърбежки, все тая!
Все негодуваме и от това боледуваме.
Въх, сакън да не греша,помогнете все пак съм жена! ...
Не мисля за чувствата, а ги живея –
искрици от Бога, те сгряват кръвта
и в живия огън на словото пеят –
хор ангели с трепетни бели крила!
Не мисля за чувствата –светло ги нося, ...
Аз съм криво дърво. И не плодно.
Не е важно - върба или круша.
И съм ялова почва, безводна,
не ми пука от студ или суша.
Аз съм вятър, студа който носи, ...
Едреят греховете ти среднощни –
яйца от щраус в полог на кокошка.
Един от тях, невидим и съществен,
с очи тя, рентгенови, ще отмести:
нали мечтата, тъжна и безкрайна, ...
За мен си мъничкото горско цвете,
далеч от този пошъл свят лъжлив.
Отвъд поляните пресъхнали на световете,
дарило патерица на надеждата да продължи...
Доказваш ми, че битието няма смисъл - ...
Откривам те в прегръдката на вятъра,
във капчицата сребърна роса,
в листенцето, от вихрите подмятано,
и в чистата изстрадана сълза!
Намирам те в усмивката на слънцето, ...
Объркан съм. Чета отскоро мисли
и съм изпаднал в ужас от това!
От всеки мозък, стига да поискам,
пренасям ги във моята глава...
И тайните за мен не съществуват. ...
Животът, също като пролетта, разлиства се полека.
Радва, като ярко слънце, ала пàри след това.
После застудява, завалява и шуми.
Предпоследен вик надава, но търпи!
Вижда идва смяна. Трябва да се състои! ...
Гореща съм, ако знаеш как да ме запалиш,
сложна съм, лесно в пепел превръщам се.
Не ме докосвай с голи пръсти, ще се опариш,
горя, паря, а замръзвам, но душата разгръща се.
Направи крачката към мен, но гледай да не ме изпревариш, ...
Под звездната омая на вечер замечтана,
обгърнати от любовта ни, докосвам твоята душа.
А устните ни нежно се сливат и пият от нектара
на вечната любов и музата, незнайно от къде
пак при мене долетя, за да напиша този стих ...