Късметът беше прекратил с мене всички връзки.
Малко смелост бях събрал, изплъзна се през пръсти.
После върна се внезапно с аромата на ванилия.
Посочи я и ме попита шепнешком: "Откри ли я"?
Тя няма общо с другите, които бързо жаля, ...
Не ни казва "добро утро" дори
и затова като паяк се оплита.
Паяжината и е границата, в която
тя винаги оглежда се сърдито.
Всички знаем, колко много страда ...
С червена рокля, синкав тен и сексапил,
в студио, светло като в рая,
дама светска хвърля поглед мил
към зрителите нейде пред екрана.
С жест привичен кръстосва тя крака, ...
Този поглед със който разбиваш,
сто стени, изградени във мен,
със любов на талази ме сливаш,
във зелено елмазен рефрен.
Пак се давя във него безсилна, ...
Когато имах нужда твоя глас
на късчета да пръсне тишината...
Когато нямах в себе си компас
и никъде не виждах светлината...
Когато те очаквах ден след ден, ...
Среднощен бяг и множество въпроси
изливат се като помия върху мен
излищества, мечти, лъжи-любови
разкъсват днес един предел.
Изгрява и залязва след това ...
Тигрицата си тръгна. Ненадейно.
Непобедима дълго време беше.
Сега я няма. Всяка жертва нейна
на бяло агне скромно се предреши.
Под лапите ѝ легнаха мнозина. ...
И ти ли тази нощ не спиш?
И тебе ли южнякът развълнува?
Пристигна някак изведнъж –
навярно много бързо е пътувал.
И пак е млад, и пак ще бъде щедър. ...
Някаква друга е днеска неделя.
Сутрин в очите попива зора.
Няколко облака – бели къдели,
мигат и махат отгоре с ръка.
Стръкчета, две с побеляла иглика ...
Как ли се започва на чисто?
Оставяйки на пътя товара си
от тревоги и натрапчиви мисли.
Щастие не залагай за спомени –
тръгвай сам, не трябва ти нищо. ...
Как липсват ми онези малки жестове,
и красотата на очите ти ми липсва
и оня поглед който разтуптяваше сърцето ми
и времето в което ние бяхме себе си.
Все повече отдалечаваш се с годините ...
Знам, тя ще наследи от мене пътя,
по който неуморно аз вървях.
И стъпките ѝ – чисти и невинни,
ще засадят леха от доброта и смях.
Ще измете от облаци небето, ...
Откриха някъде във Космоса, далече
на Трапист седем дъщери
красиви с цветовете на Земята,
осеяни с тайнствени скали.
Има ли живот и там, разум, човеци? ...
Грешил съм. Но грешила си и ти.
Прощавал съм. Прощавала си, зная.
Но поне за кратък миг се спри!
И за двама ни е тежък краят.
Беше млада, търсеше любов ...