Родена съм от твоята тъга,
сред бронзовия скалпел на илюзиите.
И всеки път издигам се над пропастта,
а ти ме теглиш във водовъртежа на безумието –
с думи. ...
Тази есенна пролет е толкова дишаща,
че разсънва копринени празници
за измрелите мои раковини и скришно
проговорили миди с удавници.
От зелените листи летящи килимчета ...
Вече нямам очи, само облаци,
които не спират да плачат.
Падат тежки сълзи като гроздове.
Овдовя ми сърцето... Сираче е.
Овдовяха ми дните бездушни. ...
Дъждът изплака на очите сивотата
и нечий полет пеперудите събуди,
вълшебна многоцветност се затича към дъгата,
в искра от нежност всяка болка се изгуби...
Galaxi
От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня ...
Телефонът иззвъня, като че ли искаше
да каже нещо съдбоносно.
Един глас, гальовен и до болка познат,
сякаш идваше от миналото.
Глас, който моли за среща, за чувства. ...
Интересна книга сякаш е животът –
с неочаквани обрати и завои.
А човекът сам навърта обороти
на съдбата и на пътищата свои.
И макар сюжета друг да го е писал, ...
The glistening leaves in the spring sun –
their miraculous life has just begun.
The songs of birds liven the sky so vast.
How long shall this harmony last?
People madly rushing in all directions, ...
Понякога е свита, до просторност.
С треперещи стени, но под стабилен.
С вибрации от минаващите хора,
беззвучност от мелодии стаила.
Прозрачна в плътността на чувствата, ...
Дочувал провивквания
и замъгляван от езиците змийски,
как мразя тази твар наречена “субективно тълкувание”
и тези погледи пинизчийски.
Щом свършат камъните, ...
Намира се, когато се потърси,
в остатъците след страстта.
Опитва се трохите да изтърси.
Подсвирква одата на радостта.
Мелодийката, лекинко фалшива, ...
За Вас деца, в Пантеона на Олимп
Боговете съм измолил да натирят,
спътницата Земна да застане
с лицето си към райковите порти!
Преоблечена в искряща дреха - ...
Ако беше се отрекла ти от мен,
аз щях и в болка да те искам.
И щях да върна всеки скъп момент,
защото тъй си повече от всичко.
Щом просто няма друга и до днес, ...
Това момче което сега вече е мъж,
това момче което плака не веднъж,
това момче не се боеше от дъжда,
това момче не спря своята жажда.
След толкова много години и опит, ...