Не ме докосвайте
Не пипайте душата ми със мръсни пръсти...
И в нея не оставяйте, за цял живот, петна...
Познавам ви добре, аз знам, че сте чевръсти...
Че имате, от дяволите хитрина... ...
Виждам те, познавам те.
Усещам те, близко и далече.
С черна птица – гарван ще пристигнеш,
за тебе си мечтая – идвай вече!
Сърцето ми – Червени епопеи, ...
Дъждът вали на стъпала
Дъждът вали на стъпала. На първото е Господ!
Той има лодка и весла! Да бъдеш Бог е просто.
Защото всъщност е море. Защото знае всичко.
И щом водата събере, я рони в нас на срички. ...
Изтръпвам още от онази притча
как гонел майка си синът-палач.
Тя тичала по голото стърнище,
и ужасена викала през плач:
„Пази се, има много тръни, сине!... ...
On your grave I will put a flower –
bloody red with weeping lists:
it will reflect the unstoppable pain in me, how it hurted when you left the world.
And how quickly the time just passes,
and with every day I feel more sadness; ...
Обичам те, каквато и да си...
Човек се ражда грешен и такъв умира.
Понякога не спира да вали...
Душите ни без чувствата изгниват.
Обичам те... съблечена до сън, ...
Една жена събира спомени на куп.
Поставя ги във плик и адресира
до него, любовта ѝ... там някъде на юг,
(дано писмото скоро го открие).
В плика до спомените слага още – ...
На този ден аз платата си искам
от всички наши новочорбаджии.
Езика си зад зъбите ще стискам,
защото мога просто да убия.
Те пак навярно нещо ще прикрият ...
- Седяхме, приятелю, в мълчание - влюбено
без нелепи думи и вричане,
в тишината на времето, като... изгубени,
Аз усещам, че силно обича ме!...
- Че как го разбираш? - приятелят каза. ...
Орехът отрязали са, бабо.
Дънерът стърчи черен в земята.
Оборът е ням, с отлитнало стадо.
Ти на мен остави днес тъгата.
Виж, дуварът подпира небето. ...
Заглъхват и последните трамваи.
Пияниците тръгват към дома си.
А ние с теб отново сме пияни
един от друг. И пием от дъха си.
Студена е все още пролетта ...
Някой чука по вратата.Спускам се към нея.
и стремглаво я отварям – прагът ѝ немее.
Зашлеви ме по лицето хладна пустотата,
като пропаст на клисура проехтя в нощта.
Аз самата станах камък, кремъчна скала, ...
Защо, кому е нужно цялото богатство?
Сякаш с него ще се преродят –
Човекът в бог, любовта във светотатство.
Отесня съвсем на алчността светът.
В хранилката за птици в двора ...
Забързани сенки вървят през мъглата –
бисквити във чаша със мляко.
едни се усмихват и тръгват на някъде,
а други потъват и сякаш
светът ги поглъща, огладнял и намръщен. ...
Нещо за сърцето
Сърцето за да укротиш и с капка мед да го намажеш,
ще седнеш кротко отстрани, ще стоплиш лявото ми рамо.
А после дълго ще мълчиш и нищо няма да е важно,
освен дланта ми да държиш, и тя да знае, че сме двама. ...
Спомени мои, вие мълчахте и чакахте
някой такъв като нея да дойде на прага ви.
Спомени мои – чешми, братовчеди и храсти,
стъпки и стонове – ето я, вече е ваша!
Хайде, пуснете я в себе си и я обичайте. ...
Навред по моята чертоза
изникваха все тръни и бодли.
И със страшна сила ме пробождаха –
тъмнина премрежи двете ми очи.
Край езерото: кърваво и мътно, ...
Есенен вятър постоянно размества пъстро, шарено, пъзелно лего,
разсъбличайки бавно, еротично дървета и храсти
чак до първия сняг.
Есенен вятър сътворява красота хей така на шега
многогодишно, ...
Всяка картина е постна до мен.
Не ми се прави на художник,
сляпа къртицо, рисуваш по спомен,
а чертите мои са невъзможни.
Нямаш рими за мене, поете. ...
Аз живея от прости неща.
Онези, сложните, не ги разбирам,
очаквам да се прибереш през нощта
и тихо да ми подариш всемира.
Пропилявам се в детска вина, ...
Защото бях сама и уязвима,
за миг съблякла бронята си тежка,
и крехка бях, и слаба, и ранима,
тя в мен нахлу коварна и зловеща.
Под кожата, в кръвта ми запулсира, ...