Как мога да опиша красотата,
когато тук царува сивота?
Как мога да се радвам, когато самотата
обзема, покварява чистата душа?
Как може певец за прелест да пее; ...
И слънцето от обич ще блести.
Небето ти ще милва с лъч надежда.
С душата ти, заключена от стих.
Щом е свят от топла нежност.
Отпиеш ли от чудото любов. ...
Живей и обичай
Да отвориш очи и да съзреш зората.
Да отвориш очи, когато слънцето те огрява.
Да отвориш очи и да съзреш любимите до тебе.
Да усетиш, че сърцето ти е жадно за любов. ...
Времето всички мостове срина,
съдбата ревниво скри те от мен,
останаха старите снимки във скрина,
купища спомени в миг споделен.
Морето все тъй изумрудено синьо, ...
Точно в този момент, точно в тази минута,
тишината разкъсват жужащи пчели.
И светът се сгушил в цъфтящия люляк…
Безпогрешно го виждам във твойте очи.
Точно в този момент, точно в тази минута, ...
Може ли някой днес да ми каже,
как да напиша любовния стих?
Че във живота суров и продажен
всичко раздадох, изгубих, изпих!
Единствено Тя остана до мене! ...
Ние! Завинаги!
Бихме ли могли вече да спрем сърцето си или да му заповядаме?!
Би ли могъл вече гласът ни да заглъхне, а ние да остареем утре?!
Биха ли могли вече косите ни да побелеят, а ние да загубим своето съзнание?!
Възможно ли е вече да сме толкова щастливи, че да забравим за болката, в която ж ...
Животът не е подаяние
Този, даден ни, толкова кратък живот,
го живеем с напукани устни.
Много често си казваме "Живях като скот",
но не смеем да го напуснем. ...
Д О Ш Л А Е Л Ю Б О В Т А
Ако този стих за себе не напиша -
то написах го за други хора, друго време…
Ако този стих у мене не задиша,
нека дъх от живите да вземе. ...
Безутешно минават си дните ми,
като безсмислени, тъпи поеми..
Натрошени на ситно мечтите ми
- уродливи кристали, ехидно засмени..
А надеждата пристан последен е, ...
Забързани, не чуваме вика
на плахата любов - разкаяна.
Клаксоните пищят - панически.
В новините, някой кряска истерично,
че хората не вярват и в омразата, ...
Животът се изнизва покрай мен,
тъй както циганка във кражба уличена.
Таксува ми билета всеки ден,
а касата ми празна е - непокварена.
Не ме удържат тънките юзди, ...
***
Животът ми е като гробница с розови, блестящи камъчета.
Денят е мой мрачен враг, нощта - мойто вдъхновение.
Понякога прелитат сойки с кресливи гласове край моя дом.
Вероятно търсещи моето изстиващо тяло в гроба. ...
Догаря фаса уморен...
Две дръпки само, и си лягам...
Клепачите ми натежават, чувствам се омиротворен...
За сетен път от трудностите си успял съм да избягам...
Хартийка, с мъничко тютюн... ...