Poetry by contemporary authors
Най-красивата 🇧🇬
Любовта е майсторът - художник дето,
от палитрата с най-красиви цветове,
с замах рисува на жената по лицето
звезди искрящи, слънце и море! ...
Ретроспекция 🇧🇬
Когато дойдах тука да живея,
аз просто бях на края на града...
В полянките с децата си лудеех
и като тях се радвах на света. ...
Разплискано е синьото в очите ти 🇧🇬
че не мога да тека,
дишай дълбоко
и ме вържи за бреговете
на всичките ни спомени. ...
Многозначност 🇧🇬
всички многоточия
от навика да предизвикват
многозначност
и може би ...
Връх сред равнината 🇧🇬
с калпак от навалял отгоре сняг.
Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг.
И в тази моя равнина житата ...
Огън в Сърцето 🇧🇬
Тъжен, но и зареден,
по пътя си препускам,
объркан, леко заслепен,
покоите свои напускам. ...
Най-нежната стрела 🇧🇬
Червена и красива роза
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга. ...
Утринно видение... 🇧🇬
...Утрин...В пясъчното дъно
гледам: рачета пълзят
и вълните още сънни
мрежи слънчеви плетат... ...
Часовник 🇧🇬
Тъй бързо се изнизва… с часове!
Негодникът му със негодник –
не разбира,
че толкова копнея да съм с теб. ...
Сто пъти предпочитам 🇧🇬
- Д. Х. Лорънс, “Любовникът на лейди Чатърли”
Хиляди думи изписах,
редих ги в безброй изречения,
римувах, рисувах, издишвах ...
Сбогуване с манастира... 🇧🇬
Във Старата гора припада Нова вечер-
дърветата във здрача със тъмна нежност гали,
а ние ще си тръгнем, от тук със малко вечност
и с нещо спотаено в душите... Все да жали... ...
В обеца се люлее, през ключалка минава 🇧🇬
И не пита защо? Закога? Откъде е
непознатото чувство пулса що ускорява?
В обеца се люлее, през ключалка минава...
Вярва и обещава. И пронизва куршумено ...