И гладен, и сладък, умишлено хладен
оловно сив тунел ме мами!
Дълбоко в него потъвам
и там, леки чаени милувки тихо ме галят.
Стъклен водопад се отразява ...
Видях през призмата на повехнали листа,
там някъде сред сивата тъма - една забравена мечта...
Може би тази забравена мечта е знаела,
че някога през призмата на повехнали листа
ще бъде обсъждана от посърнала душа. ...
Мократа трева пречупва се жално под мен.
Пейзажа нереален хванал ме е в плен.
Приятен хлад по кожата ми се разлива
и като че ли леко ми се доспива.
Затварям очи и мрака съвсем ме обгръща. ...
Когато идваш във съня ми,
събуй обувките окаляни със стари спомени отпред…
При мене влез, недей да се срамуваш…
Вратата тихо притвори, и наметни си нещо, че е лед…
До мене приседни, погледай ме… За малко само! ...
Отново те чакам готова за среща.
Отново те моля, танцувай с мен.
Онзи танц, в който ти ми прошепваш
скрити тайни от Святия Дух
и повеждаш ме в непознатия ангелски свят, ...
Не ще ли аз забравя твоите очи,
устните ти нежни, върху моите били.
Целувките ти, тъй преплетени в лъжи,
останали са само в спомени.
Сладък бе вкусът на тази болка, ...
Натъжих се, незнайно защо…
В полет, виждам, са птици отново.
Сляпо стъпва, на края само,
пак се влачи “ненужното” слово.
И къде в този път ще ме спре - ...
Защо ме караш да те пожелавам
Защо не кажеш стига, край, да спра,
върви си, махай се, не уважавам
жени които падат без борба.
Защо разпалваш цялото ми тяло ...
Можеш да забравиш мойте думи,
а да помниш моето мълчание,
да забравиш хубавите мигове,
и да помниш тези на страдание,
може да изтриеш всички спомени, ...
Съществувах, но не живях.
Пропилян живот, нима е грях...
Пренебрегвах раните, тялото бе сякаш чуждо,
Не дадох нищо от това, което му бе нужно.
Имах криле, но някой, някога ги отряза. ...
Вериги призрачни оковават безжизнени
различните хора и ги правят невидими.
Възпрете се или детското у всеки ще умре.
Пълнете празното, мразещото си сърце,
бъдете на себе си най-вече верни, ...
В прегръдките на нощта и споменът заспива,
сънят краде погледа, вперен в тъмнината жива.
Безмилостно стяга душата между четирите стени,
негодува в тишината, реалността набързо да смени.
Колкото по-далече е утрото, то и сънят е по-кратък ...
Тръгнеш ли веднъж, тръгваш си завинаги…
Не искам да си тръгнеш,
Но не ме приковавай в чужда сянка!
Искам само да не търсеше единствено мираж,
Изгубен в простора на твоите мечти, обграден от отровна пепелянка ...
От някакъв съвсем случаен дъжд
заченах безпосочна пеперуда,
заченах липса на узряла ръж,
заченах път, по който да се губя,
заченах акрофобни* върхове, ...
Зимни чудеса Сияе нощ величествена, свята огряна от безброй звезди и в тишината бяла се разнасят смях и коледни мечти. Блестят прозорци, градове, села, всеки дом е пълен с топлина и белите поля навън шептят ни със вълшебен звън. Красив камбанен звън надежда разкрива зимни чудеса, елате всички да пос ...
Завистта е малката сестра на подлостта,
омразата е тяхна братовчедка,
гневът е син на яростта,
а гордостта любимата за тях съседка.
Живеят си охолно сред народа ...
Жените ти са дяволски добри.
Жените ти са дяволски красиви.
Владеят само с поглед сто игри,
и още толкоз с думи пиперливи.
Телата им, изплетени от грях, ...
Дърветата уморено поклащат корони
над смълчаните улици, извили снаги,
а сградите - безизразни и огромни
си играят на среднощни светлини,
но бавно плуват и те в мрака, ...