Изповед на едно пораснало, но много добре възпитано бебе
🇧🇬
Архитектурата е лоша
Това е отговорът
Универсалният отговор на всеки един гаден проблем
Например тоалетните са виновни
Че още се напикавам в гащите ...
Който главно дава, е най-беден.
Оплетен в самота и скръб.
Не дава, за да се намери нему,
а с мисълта за чуждия нелек път.
Като дърво безлистно, птиче ще прегърне, ...
Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите. ...
Ден не като ден, мрачен е,
погледът празен, сякаш прозрачен е.
Удар на камбана, плач ехтеше,
безмълвен стоеше и го болеше.
Зарови свой баща де го е възпитал, ...
Разбъркам сутрешното си кафе
със старите си стихове...
Не помня, колко непосилна бе нощта и болката
на лунните пътеки.
По устните ми лепнат захар и печал - ...
Сълзи небето, пролет като есен.
Един сезон тъжовен и унил.
Да беше песен, ах да беше песен,
в сърцето си да бе я съхранил.
А то ридание от болка и от липса, ...
Говори ми с думи. Нека да са сто!
Сто пъти ми кажи, че ме обичаш!
Дори и пеперудите потрепват в стон,
че с теб ужасно много си приличаме.
Лудетина! Такава вечно съм била – ...
Уютно ми е в твоите ръце.
Прегръщаш ме и вече у дома съм.
Душата ми лети като перце,
през пръстите се стича като пясък
и влива се във твоята, трепти. ...
Чудим се защо природата се руши...
например защото някой идиот клет
на "Аурубис" и "Асарел Медет" -
две компании неразумни, но огромни -
да пускат химикали отровни разреши ...
Започнах да си спомням.... И нагарча
в душата ми.... Нагазвам сякаш в тиня.
В най-ранното ми детство бях чавдарче,
със връзка на вратлето – светлосиня.
А след това прераснах в пионерче. ...
В небето затъркалял си качето,
поръси Бог земята с дъжд и сняг
на хората да каже: „Вижте, ето,
на вас ще си излея своя гняв.
Разпéти петък! Виждаме на хълма ...
Не се страхувам с Теб да се разпъна,
дори презрян и хули преживял.
Тежа ли като камък - ще потъна
на дъното от скърби и печал.
Каквото Си ми писал - ще се случи! ...
Цъфнала роза сред макове алени.
Ти си ми чудото в свят нечудат.
Прося те в моите мисли разпалени
длани протегнал от порив възлят.
Нощем заричам те - бъдно сънувана. ...
Горещо ли е много, брате Христо?
Гори те огън, знам, и се потиш.
Светликът във очите ти е бистър,
но мътна страст в душата ти шурти.
На тебе ти е три пъти горещо: ...
СЪН НАЯВЕ
Напред погледнах, видях очи червени, с болка и тъга обвити
устни жадни, посинели, чакащи да срещнат близост.
Лице на смъртник, на мечтател, на приключенец търсещ злато
злато, не материя, а чувства; богатството на стар, забравен днес приятел. ...
Грешно ли е? - шепна ти обичам.
В мен докосна всичко любовта,
боря се със нея, все отричам,
но чувствата нима са грехота?
Блъскам се като река пенлива, ...
Телефонът ми мълчи горчиво!
Не иска той да извъни,
не иска той да ме изпълни с радостни искри.
Аз знам че... той не е виновен;
За мълчанието свое знам. ...
Днес е ден, във който не прощавам,
във който смисъл има любовта,
във който взимам всичко, всичко давам
и тръгвам там, където всичко спря.
По-късно е отколкото си мислите ...