Не мога да съм меко одеяло
и с мен да те завия във съня ти.
Снагата ти да стопля отмаляла
във мрака отморяващо безплътен.
Защо ли под луната и звездите ...
Моя привечер строга, сивокоса,
не влизай, пред вратата остани,
че неглиже съм, влюбена и боса.
А най-добре за мене забрави...
Лозницата ми още кехлибар е, ...
В една гора вървях и в миг внезапен
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
Кой кръстил го е Дявол, аз не зная.
Огледах го - съвсем на мъж прилича.
Почти като Адамовците в Рая.
Е, само дето в черно се облича.
И погледът му е като на хищник. ...
Отворих сърцето си, макар полуздраво:
да влезеш, ако искаш, да тръгнеш - ако можеш,
поставих табелка с посока „Наляво”,
поръсих трошички за по-нагледно даже.
Пътят е кратък, без тръни (обещавам!) - ...
Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката ...
Мъжки момичета? Кой го реши?!
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.
Някой ме иска такава жена – ...
Равното, където до нивята свършва
и започва тежко стръмното в Балкана,
няма татко, мама, няма либе кръшно –
духове размирни свободата скланят.
Буките в гората с радост го посрещат, ...
Попива през прозореца мъглата,
обгръща всичко - мъртъв е света!
Бръмчи такси, прорязва тишината,
прихлупен свят и пушек - самота…
На пластове кълбетата се вият, ...
Едно момиче те обича и заради теб очите и са пълни със сълзи,
заради теб тя се измъчва до зори.
Боли я и от острите ти думи сърцето ù кърви,
ах, как иска с една вълшебна пръчица всичко тя да промени.
Сълза след сълза пада по лицето, ...
Две очи със любов аз във тебе съзирам,
пълни с вяра и зов, от сърцето извират,
галят с нежност дъха, като вятърен полъх,
както мъдра река бреговете събира.
Две очи със любов, не от болка сковани, ...
Налегне ли те гняв несподелен.
Умората от грозното ни време
жестоко ако мачка твоя ден.
Натиснат ли те гадните проблеми.
Отчаян ли си щото ти върви ...
Спрях да се чета – да не боли,
просто се оставих на реките си.
Страх ли е да гълтаме сълзи,
вместо да ги крием във очите си?
Счупено е старото перо, ...
Не си отивай. Адски ще ми липсваш.
И няма да успея да прогледна.
Ще бъда тъжен стих. Ще ме прелистваш...
... но с тиха болка. С близост. За последно.
Не си отивай. Ще ме смаже празното. ...
Всичко е хубаво, когато е ново,
само приятелството е хубаво, когато е старо.
То е като виното, колкото повече отлежава,
толкова по-добро става.
Приятели като теб трудно се намират, ...
Бях изгубила нишката твоя живот.
И залутана в кръговрата на битието
с оголяла в гърдите безсънна любов
дирех птици, да летят по небето.
Да им метна, ей тъй със ръка, ...