Бял огън сгрява белите кости на къщите.
Бяла тъга през комина е пуснала котва.
Бяла си тръгвам и винаги бяла се връщам,
където белият път свършва в започване.
Няма сълзи. Само бели вселени разтуха. ...
Път, потънал в сняг и тишина,
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът... ...
Колко е жива и колко е топла
твоята плът под ръцете ми!
Пленник съм, пленник съм, хвърлена котва
в летни пространства безесенни.
Всички сезони и всички години ...
Без да бъда пророк, и дори без да знам да врачувам,
аз бабувах веднъж на петльово парлив листопад.
И заченат среднощ в премалелия писък на бухал,
октомврийският смог се разпръсна по целия свят.
Есента ме покри под крилата си мокри и грешни, ...
Изгубих те преди да съм те имала.
О, ден кошмарен може би си сън.
Съдбата си във този миг проклинала
за щастието литнало навън.
Затворена в килията си стъклена, ...
Дошло е време с близките си да се разделя,
настъпил е моментът да напусна таз земя.
Ненужна е тъгата тежка във вашите сърца,
подготвен бях да посрещна неизбежната съдба.
С всички мигове дарени ми от вечността, ...
Как да кажа, че не си ми липсвал?
Аз всеки ден умирах от това.
И как да вярвам, че си искал
с мен да бъдеш, аз изтлях във самота.
И как очакваше да бъда силна?! ...
УЛИЧНИЯТ МУЗИКАНТ
Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.
Фр.Ницче - ”Тъй рече Заратустра”
Той на ъгъла застава.
С инструмента си разказва. ...
Знам как да се спася от този свят.
Друг някой, по-човешки, ще намеря!
Където няма беден и богат.
Престъпни депутати. И мизерия.
Знам как да се спася от този свят. ...
Играя с думите като с деца.
И си ги пазя, милвам и обичам.
Рисувам им измислени слънца.
Най-често цветни дрешки им обличам.
Разплачат ли се - кротко ги теша. ...
Земята, цялата се днес възражда,
погалена от пролетния вятър,
дълбоко във недрата ù се ражда
една любов - пречистена и свята.
Зачената от зрънце нежност ...
"Каква жена, каква камбанария..."
възкликна преди време бай Евтим.
Познавам я и няма да го крия -
жена-камбана с чар неустоим!
Жена - по всички точки на естета ...
Така не се обича. Не. Не се обича.
Под хребета ленив на битието,
с разсеяни ръце, с очи от прозаичност,
не се обича - трябва цял да светиш.
В мъгливите диоптри безразличие ...
Когато си отида някой ден,
недей за мен, сълзи не проливай,
на моя стих ти остани във плен,
усмихвай се, от спомена отпивай!!!
Когато си отида някой ден ...
От къде идва вятърът сърдит
та хората бързат така ядосани,
намръщеното лице е техен щит
и топлина под ръце кръстосани.
Запомни гласа на вятъра студен, ...
Сърцето ми разсече ти на две...
Погледнах се във криво огледало...
Неземна мъка сякаш ме обзе
и мислех - няма никога да бъда цяла...
Заключих се зад хиляди врати. ...
Думите. Те са толкова странно понятие.
Веднъж те докарват до лудост - от щастие,
целуват те сякаш и сияеш, с разтуптяно сърце.
Друг път разплакват те - злостни и болни,
пропити с мъка, с тъга, с гняв, отчаяние, ...
Бих искал до тебе, приятелко,
когато натегнал е делника
с камара проблеми... душата ти -
тъй както в скалите над Мелник е
изваял каньоните вятъра - ...