Poetry by contemporary authors
Рицар 🇧🇬
Аз съм Рицарят твой от онези години далечни.
Хвърлил меча си там - сред водите от древност изстинали.
Но отвързал от котвата своята вярност, обвързана с клетва.
Арогантното време надменно и подло прискрипва душата. ...
Потребна си ми ти... 🇧🇬
Диван, облечен в черно.И черен фотьойл.
Прозорецът е кръгъл. Часовникът подсеща,
че времето минава в скосения ти хол.
И виждам те красива. Изисканият профил. ...
Думи 🇧🇬
Откраднат миг от вдъхновение.
Моливник. Вечер. Тишина.
Едно сърце. Едно спасение.
Очи. Смиреност. Бяло рамо. ...
Сълзи на русалка 🇧🇬
откъде идват, накъде отиват?
От дълбоко синьо-зелено море,
вперени в лазур - мъгливо небе.
Свиреше цигулка за въздишка платена, ...
Допир 🇧🇬
се срещаме
в памучната тишина
на премръзнала
въздишка ...
Загадката на живота 🇧🇬
е по-щастлива
угасваща,
едва показала се тя,
или звездата, ...
На баща ми с много обич и болка в сърцето 🇧🇬
кръвта във вените се мята, сърцето ми в гръдта боли.
Как искам някак да се върна и да прескоча този ден,
света обратно да обърна, но да те зърна пак до мен.
Да ме целунеш по челото, да ме погалиш със ръце, ...
Надеждно 🇧🇬
на самотното ти бяло лято,
и луната даже ще е цяла,
няма да ни пречи тишината.
Ще те имам даже наранена, ...
Зимно. Без смисъл 🇧🇬
В моето, в твоето тяло
кичури мрак,
остатък от мистерия.
Горе зъбите на луната ...
Излъгана 🇧🇬
Ти излъгана ме остави,
за мен забрави,
остави душата ми без подслон,
сърцето ми без заслон; ...
Магазинче за мечти 🇧🇬
Мечтая за кокетно магазинче,
гостоприемно да съм домакинче!
Да имам слънчево прозорче
и пейчица в градинско дворче, ...
Зa крaтко 🇧🇬
почти ме нaречи любимa.
Зa крaтко... може би зa миг,
дa се усетя с тебе съвместимa.
Че истинaтa другa е... ...
До навеки 🇧🇬
ръцете ù огнище са и хляб.
Косите златни, са постеля разпиляна,
Слънца залязват вечерно във тях?!
Една жена, по-мъдра от живот ...
Желание 🇧🇬
Kато слънце малките цветя.
С мен съдбата сякаш си играе -
днес съм тъжна - утре пак летя.
И сега, когато теб те няма, ...