В малките неща откривам радостта.
Спираща дъха ми гледка,
уханието на цветя.
Тя е красив момент или весела шега.
Отпивам я, като глътка хубаво кафе. ...
Ние изпълнени сме със доброта.
И човешкото не ни е чуждо.
И във този момент - за света -
ние правим каквото е нужно.
И вървим сега - към прекрасното. ...
Не очаквай от мен прекалено.
Аз не давам, обичам да вземам.
Някой друг ме направи такава -
бездушевна, без чувства, студена.
И недей да се влюбваш във мене, ...
Когато ситуациите ни хванат неподготвени,
понякога трябва да се променим.
Тогава с лодките си незакотвени
дали заедно по пътя ще вървим?
Зададох си въпроса в правилното време. ...
Тази вечер ще си легна рано, но няма бързо да заспя.
Искам ти да си до мен и да се потопим в любовта.
Искам да те прегръщам и целувам, да стопля твоята душа.
Искам ти да ме целуваш и да се потопим в страстта.
Не искам това никога да свършва, ...
В два куфара живота си натъпкал,
с билет еднопосочен в заден джоб,
в сърцето с нова, непозната тръпка,
зарязваш дом, дори и свиден гроб...
И тръгваш – по пътеки безпосочни, ...
Не, не мога себе си повече от теб да обичам -
не мога просто да се обърна,
да забравя за любовта ни и да си тръгна!
Не мога от сърцето си да изтръгна
устните ти, от които съм ...
Не знам защо, но действаш ми прекрасно
пробуждаш в мен умиращи неща
изпълваш ме със ведрост и наслада
и искам с тебе да съм аз сега.
Със нечовешки сили ти да ме докосваш ...
Моите моменти и миговете мои
Има моменти, мигове има, които
притихнал търсиш и искаш за себе си.
Мигове със съмнения, страхове, надежди.
И мечти, и усещания, и копнежи... ...
Детенце намери старинна парица
във прашния бабин, тайнствен долап
и стисна я в своята малка ръчица.
Със нея реши да си купи бял хляб,
че вечно горчеше му хлябът им чер. ...
Единствено облаците не спят
Създадох реалност в която те не могат да летят
Kонструираш сам света
И според настроението ние хората създаваме дъжда
Но това е сюреалистичен свят ...
Малки феи живеят в лалета,
не във другите пъстри цветя.
Сутрин от тях си показват нослетата
и лицата си мият с роса...
После феите литват в простора. ...
Сънувах ли те... или ми се стори,
че силует в градината съзрях,
премина, като елфи летен порив,
с най-топъл полъх и кристален смях.
Сгуших се в съня си със надежда, ...
Животът ни просмуква като гъба
и в своя край красив е като есенни листа.
Чертите ни старателно поръбва,
на младостта широки прави тесните сита.
И дните ни през тях внезапно падат - ...
Когато си тръгнеш, за нея времето спира
и когато си тръгнеш, сърцето ù заспива,
тъга цялото ù същество облива
и самонадеяното момиче в черупка отново се прибира.
За да се роди от какавидата пеперуда красива, ...
Към външния си вид небрежен бил
писателят Марк Твен. Без вратовръзка
веднъж един издател посетил.
Жена му счела, че това е дръзка
проява на безвкусица. Когато ...
Ние имаме всичко това. Непокътнато. От памтивека.
Враговете напразно опитват да ни разделят.
Изкушават ни с битки, с любови и с криви пътеки.
Но сърцето ми бие за твоето. А пък то за мен тръгва на път.
Не веднъж сме живели под небета високи и ниски. ...
И пак го сънувах. Всеки сантиметър. Всеки милиметър.
Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.
Очите му, които така ме изучаваха.
Ръцете му - меки като коприна,
гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново. ...
Няма поезия, няма, бе брат!
Всички тук пишат! Нощем не спят.
Давам съвети. Никой не слуша.
Аман! От ,,поети"дойде ми до гуша!
Ритъма губят, рима не слагат. ...
Кажи ми, Майчице, къде сгреших,
че щастието все ме подминава ?!
На всяка болка, с обич си платих,
а после дълго, дълго страдах…
Мъже? Страхливци! До един! ...
Днес Слънцето във синьото лети,
разпъва шатрата си над гората...
Поточето забързано шурти
и тича да се гмурне във реката.
А Преспата по урвата блести, ...
Есенна миниатюра 5
Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.
Топлите багри, въгленчето палещо и уют.
Слънчицето грейнало, зряло, есенното.
И ароматите нежни, листопада в злато. ...