Прекосявайки чужди обятия,
още нося в душата си белези.
За доброто и злото по памет
отмъщавах предимно на себе си...
Знаех тайни, но свойте не казвах, ...
Преминах аз през ада, но се върнах,
заключих го зад хиляди врати...
И повече назад не се обърнах...
Животъта със усмивка продължих!
Промих си раните, отърсих се от злото... ...
Не влизай в кроткия ми сън. Недей!
Не виждаш ли? Дълбоко съм заспала.
Не ме смущавай. Чуваш ли? Не смей!
От теб душата болка е втъкала.
Покоя ми не нарушавай с режещ глас. ...
Днес моят син ми каза просто ТАТЕ.
Това е всичко, целият му свят.
Надеждите, мечтите и стремежите…
Заключени във детска простота.
А всъщност може би във тази простота ...
Ти ли си? Поредният, когото
няма да наричам с нежни имена.
Ти ли си? Поредният без име,
който ще остави в мене празнота.
Ти ли си? Сърцето ти едва ли ...
Омръзна ми от грозните нападки,
от хули зли, напразна суета...
От жалки помисли, словесни хватки,
покрили с рани моята душа...
Омръзна ми от злобата човешка, ...
Затворено в кибритена кутийка,
спотайваше се мойто малко аз.
По-мъничко от връхче на топлийка,
безлично, неугледно и без глас.
Забравях го из вещите понякога, ...
(По случай 76 години от рождението му)
Може би ще замлъкнат гласовете в порой,
на сибирския вятър сред воя.
Но когато се връщат синовете от бой,
ти не ще се завърнеш от боя. ...
Защо ръцете ми са остарели?! -
за мен часовникът е спрял.
Отдавна дните не минават
и всеки ден, един и същ е - бял.
Всеки празен кадър се повтаря... - ...
Жената, която наивно обичам
от двайсет години, която копнея
съвсем по хлапашки с любов романтична
от двайсет години, отсреща живее.
И често, когато Съдбата ни среща ...
Понякога си спомням, че съм те обичала,
най-хубавите стихове се пишат за един.
И кратък миг, живот на постоянно тичане
след тъжни сенки, преобърнати мечти...
Понякога си мисля, че ще заживея ...
Като нежен полъх от небето чувам глас,
който трепетно нашепва за любов.
А в душата ми припламна непозната страст.
И животът се обагри в смисъл нов.
Тишината се разпуква от копнежен зов. ...
Ни ден, ни нощ е... когато те няма -
между рая и ада - между смях и сълза.
Ден за ден животът ми минава,
без теб, моя мъка и мечта.
Нестихващо желания, заспало на прага, ...
Някога, някога, толкова някога*
чак преди трийсет години,
с устрем младежки и вяра във идното
задружно беряхме малини.
Студентска бригада - дълг към Родината, ...
Ти си нежният звук на забравено щастие,
много дълго ми пя тишината.
И едва те дочух, оглушала от страстите,
дето разпнаха в мене душата.
Много влачиха своите кални обувки ...
Липсваш ми когато затворя очи,
останаха сякаш празни мойте мечти.
Усмивката ми e толкова фалшива
и търси теб, за да стане отново истинска и жива.
Заспивам в студено легло - отново сам ...
В тази нощ огледална, не говори!
Всички думи навярно са грешни.
Толкова много дотук преброих –
вчерашни, утрешни, днешни...
Разпъвах ги на кръст. И ги разстрелвах ...