Poetry by contemporary authors

254.6K results

Надежда 🇧🇬

Надежда
Усмивки слънчеви безброй
изгряли в моя път нелек,
награда ли са за премълчаните въздишки
или са подкрепа занапред?! ...
515

Гастрол 🇧🇬

На времето далеч сред времената
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.
Арената - корида със съдбата, ...
1.2K 8

Миниатюра 🇧🇬

Животът ни - часовник пясъчен, тече,
времето си в глупостите губим,
а пясъкът загубен не се връща.
Скоро ще напуснем тленната си къща...
1.3K 3

Аз може би пак те обикнах 🇧🇬

Аз може би пак те обикнахза миг, за секунда дори.Със новите дрехи не свикнах,ти някак си все ми тежиш.
А си толкова крайно далечен,само в мислите си те градяи те сривам докрай... нечовечно...за да няма любов в тази плът.
Но щом седна пред листа смълчанона умрялото давам живот.Мисълта ти – нестихваща ...
628

Сънувала съм 🇧🇬

Целуваха ме устните ти с топъл дъх,
ухаещ на небе безмерно,
а дланите ти нежни с морски полъх
докосваха ме много, много нежно...
Разсичах жаркото във теб с любов, ...
892 3

Есенни настроения 🇧🇬

Ето - ставам просънен сега,
тук ме чака компютърът снощен,
а в стиха, недописан, нега
се промъква от утрото още
по пътеката с голия връх, ...
671 2

Люляк 🇧🇬

Крайбрежие от люляк обещах си
и елфи може, дългокраки,
в очите ти не виждах други,
симфонии и валсове въртях си...
657 1

Остани, любов...! 🇧🇬

Навярно ти незримо ме обичаш,
очите ти ме гледат измежду лъчите,
навярно нощем дрехите събличаш
на душата своя уморена с дните
да търси, да се скита, да се пази ...
818 1

Автомобилът 2009 🇧🇬

Не си като моите предишни коли -
купето е дълго и здраво.
Шасито стабилно на пътя стои.
И дизелът звучно припява.
Стоте коня дърпат ли, дърпат напред. ...
686

Накога бе луковица, положена в земята... 🇧🇬

Някога бе луковица, положена в земята,
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам, ...
699

Митре ле... 🇧🇬

Вода от лозови листа се стича,
тя е натъжена лозова сълза,
роза цветовете си съблича,
превръща ги в розова вода.
Дъждът шуми в шубрака нощем, ...
976

Съдба 🇧🇬

Детероднице вечна - съдба,
как не искам пак в мен да се влюбиш,
със мечта ще ти изневеря,
сто живота по тебе погубих...
Не ме пий с тези устни от тлен, ...
737

Предзимно 🇧🇬

Духна вятърът, падна листо,
мисълта ми до кокал изтръпна,
във окото ми влезе стъкло
и ципът на душата си дръпнах
чак догоре - до последния край. ...
757 14

Желание 🇧🇬

Желая да потъна там, където
слънцето отдавна е залязло,
където няма да се скитам сам
и стореното да не е напразно!
Такова място има, знам, ...
1.6K 4

Не си простила 🇧🇬

Играх живот. А игра ли беше всичко?
Сънувах брод. И в съня си падах ничком.
Играх без теб. И вътрешно крещях от уплах.
Пристигах клет. А стъпките отронвах вкупом.
Но бе хазарт. И изгубих всички карти. ...
617 4

Кулинария 🇧🇬

КУЛИНАРИЯ
Четвърт век ще стане вече,
от както сме във тоз гювеч.
Лют, солен и постен е гювеча,
зиме - леден, лете – нажежен. ...
593 6

* * * 🇧🇬

Толкова измислени приятели -
в делника ни - покрай нас
и вярваме на думите, изпити с кафето,
поне за малко - време за кафе...
А после тръгваме по своята пътека - ...
658 3

Чудото "Мама" 🇧🇬

Мама! Тя ме е мене родила!
До ден днешен съм под нейна закрила.
Тихо и кротко в кревата лежи си,
но пък из цялата къща магия вълшебна
не спира да носи! ...
1.1K 1 2

Изповед 🇧🇬

Изповед
Завръщаш се в сърцето ми (отнякъде).
Незнайно как животът раздели ни.
Душите ни се търсят във рояците
от думи, тиха нежност скрили. ...
1.7K 9

Влюбеният мъж 🇧🇬

Влюбеният мъж
Влюбеният мъж е кон с капаци.
Кон? Не, магаре... Катър дори,
защото влюбиш ли се ти,
за достойнството си забрави. ...
1.1K 1

Ако не можеш да се молиш 🇧🇬

Не ми прощавай. Аз съм непростима.
Последната и най-греховна грешка.
Горчива съм като отровно вино
и сладостта ми е отровно нечовешка.
Дори да искаш - няма да се справиш - ...
873 7

От утре 🇧🇬

От утре вече ще те мразя,
ще ти бъда смъртен враг.
Гърба ти няма аз да пазя,
ще те наранявам пак и пак.
От утре ще съм Змията, ...
864 1 1

Песента на чужденеца 🇧🇬

Трептят лъчите,
слънцето залязва.
Осъден е на кладата
Денят.
Сбогуването ...
591

Атомът на времето 🇧🇬

АТОМЪТ НА ВРЕМЕТО
За нас какво е времето, се питам:
Секунди, часове, години.
Възможно ли е в неговия ритъм
Да включим своите машини? ...
905 6

Две поетични души 🇧🇬

Зарадван бях със стихове чудесни, от една жена.
Отвърнах й със стихче излязло от моето сърце.
И тя продължи да ме радва,
със стихове докосвайки моята душа.
А защо съм радостен сега. ...
724 4

Аз казвам СТИГА! 🇧🇬

Мразя го! Изпи до капка всичко, дето дишах.
Но болното и лошото, и тъжното.
Красивото го имах и го имам,
но не и с него! Никога не ще съм същата.
Улавяше сълзите ми без милост до последно... ...
781 1

Моят олтар 🇧🇬

Моят олтар
Ти си моята богиня,
ти си моята мечта,
ти си моята Родина,
ти си моята съдба. ...
845 1

Нощта и градът 🇧🇬

Нощта и градът
Плач на саксофон стресва нощта,
ласкаво прегърнала града.
Очертания се пресичат с контури.
Хора и влакове заминават. ...
739 1

Игра на егоизъм 🇧🇬

крадем един от друг
по милиметър липса,
всеки път когато
телата ни са засмукали
тъга и необратимост. ...
1K 2

В търсене на Лято 🇧🇬

Усети ли Зима,
душата ми - рошава птица
на покрива каца,
копнежно се взира
в ятата. ...
658 4

Дилема 🇧🇬

> Дилема
>
> В Театъра на сенките декорът е излишен
>
> защото смисълът си има роля, а щом ...
918 12

„Сиромашко” лято... 🇧🇬

„Сиромашко” лято...
Когато гаргите тревожно
над мен се вият на ята,
досещам се, че неотложно
сега пристъпва Есента... ...
834 4

Напомни ми... 🇧🇬

Напомни ми да забравя -
усмивката ти лъчезарна.
Напомни ми да забравя -
бездната в очите ти безкрайна.
Напомни ми за миговете, ...
1.3K 1

Броеници 🇧🇬

Броеници
Не пускай злото във сърцето,
колкото и да боли.
Нали светулката да свети
в тъмното не спира и ...
1.1K 3

На мама 🇧🇬

На мама
Нарисувах те отдясно, до сърцето,
да ме топлиш и да ме закриляш вечно,
за да си с мен от здрач до светло,
дори като си нейде надалече. ...
1.1K 3

Научих се 🇧🇬

Научих се да вярвам във доброто!
Научих се със сълзите в нощта.
През погледите, думите и злото
и въпреки на хора наглостта!
Научих се да вярвам на сърцата, ...
1.2K 4

"Поръчан" стих 🇧🇬

"Поръчан" стих
В сърцето и душата си те нося,
обземаш мислите щом в миг
почувствам свободата своя
да дишам волно и напиша стих. ...
1.1K 9

Не ме буди... 🇧🇬

***
Ръцете издрани до кръв,
от спомена късайки мислите...
и болката пак е любов - изморена
но толкова истинска!... ...
882 7

Не пропадай 🇧🇬

Животът си оставих тук. Във черното така изтече.
Душа не просих, а душевен студ. И отроних се от сляпа вечност.
Прострях ръка, но не към теб. Към себе си и онзи ручей.
А тя се спря, посърна в лед. Не повярвах, че това се случва.
И все мълчах, в съня на друг. А вътре преживях и спомен. ...
719 5

Наполовина 🇧🇬

Споделената любов сюжета изгражда
и така създадена продължава с години,
а липсва ли тя – несигурност поражда –
тогава общото се дели наполовина.
Дотук всичко беше едно цяло, ...
737