Под черното крило на нощта…
Из мразовитата сива гора
Една жена, в жълта дреха обвита,
Пристъпва едва, от луната открита.
Дрехата ù е като пеперуда… ...
Искам да си луд! Да ме ревнуваш!
И да ме събираш без остатък!
В ласкавото ми небе да плуваш.
Все нататък... Все нататък...
Да събудиш старите пътеки, ...
Тишината, която остава след теб,
след всички твои думи неизказани,
погубва моя свят и наранява ме
като следа от огъня в душата ми.
Стъпките, останали след теб, ...
Прекрасен е градът от последния етаж,
улички градски, далечни, паваж.
Блоковете като детски пъзел наредени,
рано сутрин те от шум не са смутени.
Първи слънчев лъч прозореца огрява, ...
Заключен си в сърцето след хиляди врати,
неразбиваеми са неговите стени.
Заключен си в това наивно сърце,
там ще е винаги само твоето лице.
Никой вратите не може да отключи, ...
Ти бе до мен откак се помня,
ръката до градината държа ми.
Ядосвах те и наранявах доста,
но ти не спираше да ме закриляш.
Да споря с теб обичах често, ...
Страхувам се от прилива на сладководните реки,
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...
извън времето,
които изпреварват и подводните вулкани... ...
Съмненията пак вечерят с хапки от Любов,
виното е толкова горчиво…
Продаден ли ще е последният ù зов,
шептящ за нежност... за една единствена усмивка?…
Студени ли ще бъдат сънищата от роса ...
В очите ти живее самота –но аз не мога вече да лекувам,в сърцето си отдавна съм сама,
а някъде душата те целува.Там някъде подавам ти ръка,и зная че ще можеш да я вземеш,там някъде, накрая на светаединствена в очите ти живея,единствени обичаме в нощтас последната единствена прегръдка,там някъде си д ...
На майка ми
За всеки миг, разпънат в необичане;
в куршумите, пробили до сърцето ти.
За всеки стих, осъден на изричане
и болката от пръстите ни сплетени. ...
Фашизъм шества в страна клета,
невинни хора гинат, тя се руши!
Западът подпалва там вендета,
малцинствата в Украйна души!
ЕС бе представян като рай, ...
Простимо е
Облак като пух любовен обвива моята снага.
Вдишвам мекотата. Ухае нежно, на трева!
Послание от дебрите духовни искам да шептя.
Като женствена светица, молеща блестя! ...
Отде се взема толкова тъма!
Луната липсва, няма и звезди.
Звездите ги застрелват снайперисти.
И мен ще ме застрелят някой ден,
защото кой не скача, е червен. ...
Беше време за труд. Беше слънцето в златно и бяло,
наедряваха кротко в градините попските круши
и пъхтяха лозите по пладне, от плод натежали,
а потта им засъхваше в сладката есенна суша.
Подир ден ги обраха и виното в бъчвите кротна, ...
Той е толкова малък. Почти е невидим.
И живее живот по прищявка на вятъра.
Ако има късмет да попадне на мида,
би могъл да се мери с онези, в каратите.
Но е нищо и никакъв прах... Е прашинка. ...
Така не ти простих за тишината,
с която ме научи да живея.
Уютно бе ми долу на земята –
наместо горе с птиците да пея…
Така не ти простих за самотата, ...