Не трябва да е Коледа, за да съм по-добра.
И да съм повече щастлива.
Определено чужда ми е всяка суета,
без нея пак се чувствам жива.
Животът е наоколо ни всеки следващ ден ...
Там, където морето вълните разплисква,
плачеща кукла лежи.
И дори цялата от глина, от очите ù бликат сълзи.
Там, където чайки прелитат, захвърлена по тези места,
тихо вятър ехти и ето тя заговаря: ...
Игнажден е и първа влезе - тя.
Наверно битието се нарежда.
Не вярвах в ненаписани неща,
но първа влезе моята Надежда.
Надеждата, че в Родната страна ...
Казват, че безчувствена съм била.
Иска ми се понякога да беше така.
Тогава нямаше да заспивам с мисълта,
колко нечестно отнема и дава света.
Казват, че безчувствена съм била. ...
Благодаря ти, Господи, за всеки миг,
за дните ми – от Тебе подарени,
не съм ти най-добрият ученик,
разпъват ме суетните дилеми.
Благодаря ти, Господи, за всеки ден, ...
Отрекох се от този свят. Отрекох се от всяка близост.
Ти просил ли си резен хляб... от шепите на някой ближен?
Износих си душата - стон. И всичките порезни рани.
Пак молих се за вечен дом... със сключени пред Бога длани.
А има ли живот насън? Какво е да си земно-кратък? ...
Влакът идва! Претъпкано е от хора.
Пълната чанта в ръце студени тежи,
по челото блестят капчици от умора,
няма време пътникът да се освежи.
Спира влакът! Към вагоните се тича. ...
Измъчва ме една вселенска скука.
Усещам как ми изсушава мисълта...
О, бил съм някога щастлив и тука,
удавих си в морето младостта!
Погребах тука моите илюзии... ...
Дядо Коледа запрегна приказната си шейна
и с подаръците литна, да облагороди света.
Впрегна Обич, Сила и Любов...
Впрегна Радост, Здраве и Живот...
Блесна нощното небе! Ярко засия! ...
Мълча и никак не зная какво да ти кажа,
в мълчанието се родиха истини, от които
не можем да избягаме...
усмивката ми нещо издава
и в нея виждаш това, ...
Нека тази вечер поне се престорим!
Ти ще сготвиш яхния със грах,
после на чаши със вино ще спорим
за Шопен, за Бетовен, за Бах...
И когато луната премине, ...
Без да искам, станах звездоброец.
Всяка вечер като затворя очи,
се питам там при Вас какво е,
виждате ли ни сега, или?
Бабче, с дядо лягате ли все тъй рано? ...
Пак питаш по какво ще те позная,
когато с теб си тръгнем от света.
Душите ни когато ще са скитници в безкрая
и ще ни прегърне неизбежно вечността.
Те... белезите, знаеш ли са много. ...
Крачиш по пътя си предначертан,
тичаш понякога луд, неразбран.
Нагоре, надолу, правиш завои,
гониш мечти сред мътни порои.
Срещаш приятели, верни, неверни, ...
Кръст дървен от дядо остана ми.
Скъп спомен. Към живите мост.
Със себе си нося го. Брани ме.
И гледам в очите Христос.
Кръст дървен след мен ще остане. ...
Обгърната с дебело одеало,
надзъртам през прозореца навън,
зимата облечена е в снежно бяло,
танцува в ритъма на коледния звън.
В ръката стискам топла чаша ...
Предъвквам пресолените си дни
и търся нещо, за да ги преглътна,
но... пустите - засядат ми. Дори
новогодишни светлинки да смъкна
от прашния таван на младостта, ...