Честит Ден на народните будители! А вие, българи... спите ли?
🇧🇬
Училищните дворове са пусти.
Пустеят днес и жълтите павета.
Сънливи вещици със черни устни
изхвърлят гнили тиквени парчета.
Един написа "Gort s1m, 4e s1m balgarin!" ...
Не че има много връзка, но този коментар на
Дочето - Довереница ме провокира:
" ...цветът на щастието е лимоненожълт"
Цветът на любовта ли? Може би,
прилича на снежинка полетяла. ...
Поспри за миг... Сърце, не си отивай.
Сънувай стих. И полет нежен, и окрилен.
Поспри се пак. Само пътьом си несретник.
Това е знак... онзи съдбоносен шепот.
Поспри се тук... Сърце, че ще заплача. ...
Боже, и днес откъсна една бяла роза
от земната си градина.
И времето сякаш спря и небето
се изпълни толкова болка и тъга.
Взе го, Господи, сега му отреди място ...
На уличка тиха, далеч от пазара,
под склопа на цъфнали млади липи,
старица, изпита от болест коварна,
с тояжка едва на крака се крепи.
На пейката своите книги продава. ...
Не плача! Просто душата ми тъжи,
че ти далеч си от мен.
Боли ме, че сърцето позволи
да те обиквам повече, с всеки изминат ден.
Влюбих се в неподходящ мъж, не го отричам, ...
Не бих подминал старческа ръка,
протегната към мен, да я милея.
Да мога като зов да изрека
от болката изстраданото в нея.
За пръстите, отдали всеки плам, ...
Побягна есента по билото високо
и в своя бяг ограби всичките листа,
подплаши птиците, съюзи се с вятъра
и затръшна плътно моята врата.
Под стряхата ми две гнезда сиротни ...
НА НАШИТЕ БУДИТЕЛИ!
Поклон за всички български будители,
избрали твърдо тежкия си път!
За вас е нашето "Благодаря!", учители!
Делата ви навеки ще блестят!
Аз чаках тези неминуеми мъгли
да изпълзят от облачните си постели
и да се кротнат в тъмните ъгли
на мислите ми – тягостни недели...
И те дойдоха, вмъкнаха се тихо, ...
Една капка от първия есенен дъжд
се приземила с тихичка стъпка
върху чадъра ти, който все още обичам.
Ти не усети, както и аз,
ала за капката било е въздишка ...
Върни ми вдъхновението – на порции,
(защото ще тежи, ако е цяло);
до утре сутрин искам си емоциите
и времето да тръгне, че е спряло.
И онзи стих върни ми – там, на рафтчето, ...
Окъпани листата в златна охра
танцуват тихо с есенния ден.
Под нежния и галещ слънчев допир
припича клони червендалест клен.
Помислял ли си, колко тайни крие? ...
На пръсти влязох в храма тих
и молих се безмълвно, на колене,
смутена и объркана открих,
че няма я онази вяра в мене.
И всичко в този свят върви по план, ...
Мен пак ме хвана мострата на лудост.
По-тиквено не съм се чувствал даже,
когато съм пълзял във зла заблуда,
че тиквеното трябва да се маже.
И образи подобни днес се зъбят ...
Ти помниш ли? - През изгревна роса
вървяхме с теб. И стъпките ни леки
рисуваха в тревите чудеса -
две успоредно бягащи пътеки.
Начало беше. Идващият ден ...
Шуми Везувий във старинна кана —
във пурпур лава, оживяла в мрака.
Наздраве! И отпивай без покана —
(помпейска жрица) участта си чакам...
Ще стихне ли умът ти във забрава? ...