Вървяла съм по пътя и... безпътно.
Вървяла съм сама и с много хора.
Във библиотеката отляво бутнат
е пътят ми на лятото - история.
Пътепис, написан без пътека. ...
Мили мои страхове, свидни и скъпи мои терзания,
толкова много сте ми отнели, толкова болка сте ми дали.
Изправям се пред вас, за битката, в която губещ няма да съм аз -
дотук наполовина победила, оттук напред ще триумфирам.
Няма да се върна, за без ресто съм дошла - ...
Защо ли те, Родино, все така обичам?
Защо ли свидна майка те наричам?
Затуй ли, че отгледа и откърми
Аспаруха, Симеона и Асеня.
Ти бе млада, но достойна. ...
Две бели паячета тичат неуморно,
препъват се, изправят се и пак побягват.
Със свойте черно-бели пръсти като безкрайност е огромна
клавиатурата,
но миг след миг подрежда звуци и запява. ...
Ще ме обичаш ли, кажи ми, всеотдайно,
когато непрестанно вън вали,
когато сенки се промъкват тайно
и късат с пръсти спомените ти?
Когато във душата ти сломена ...
Дали ще мога да запаля огъня в твоята душа.
Дали ще мога да направя твоя живот весел и красив.
Дали ще мога да ти докарам любовта.
Попитах моето сърце и то ми отговори.
Намери я и я прегърни, и я целуни, ...
Пак четири стени. Позната клетка.
А розата във вазата - по-стара
от плетената бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.
Разплетено завесата пулсира ...
... И когато загубиме тези, които обичаме,
чак тогава разбираме колко е преходно всичко.
Самотата тежи... Осъзнаваме, че си приличаме
ние хората, щом тишината ни къса на срички...
Колко пъти ще трябва шамар да ни удря Съдбата? ...
Просто посветено
Отново вятърът те носи, ухажва парфюма ти.
Божествено ухаеш на най-красивата жена.
А усмивката, с която ме усмихваш не излиза от ума ми
и ме кара да създавам прекрасните неща. ...
Обичам те - накратко ще го кажа -
ти си моя сбъдната мечта!
Липсваш ми щом вдишвам въздух,
а не си до мен -
ти си много повече от слънцето в моя ден! ...
Когато притихва заспал листопадът
и мъртвопиян се завръщам,
посреща ме зъзнещо с тъмни фасади
безлюдната бащина къща.
Среднощен акорд от среднощна соната ...
Седях си в трамвая, в безгрижна омая,
а ти си бил някъде там.
И тук, след завоя, на спирката моя
си слязох, без нищо да знам.
Защо не ми каза, преди да съм слязла, ...
Жена, която мами дъждовете
Днес есенният дъжд така вали –
сто капки по косите ти се стичат.
А после – като мънички стрели –
нахалници – се впиват и надничат ...
В тишината на нощния мрак,
сред притихнали звездни простори,
в самотата си - пак съм сама...
Гасне бавно в сърцето ми огън...
Няма вече за мене лъчи! ...
Отпивам чашата си ментов чай,
а слънцето на хълма ляга,
потапям се във моя собствен рай,
умората ми някъде избяга...
... където времето в един сезон е спряло – ...
Не тъгувам. Не плача за спомените.
И не мисля за трудния миг.
Сещам се за думите ти - проронени.
Но докрая оставам войник.
Не изстивам. Горещ съм.... И зная - ...
Няма жив човек видял Невидимите.
И нямам думи да представя Ситите,
Но една история ще ви разкажа,
Която всеки трябва да познава.
Преди хиляди години златни ...
Навярно пак не си разбрал,
че искам аз гласа да чуя,
тоз, бащиния дет ме е създал,
тъй сложно ли е, някак си се чудя?
Какво те спира толкова, кажи, ...
Герберинът здраво да се налапа -
затова за пустата власт драпа.
Колко сладко е да си на власт,
как опива те лошата страст
тези под тебе да принизиш, ...
Все се мъча нещо умно да измисля.
Даже лъжа се и книги да чета.
Дали някой труд научен да прелистя
или с музика главата си да проветря?
Какво пък, ще си пусна нещо за душата. ...
Понякога, когато ми е тъжно, празно и студено,
извиквам те при мене смело (но само в мисълта, уви).
Държиш ме в прегръдка мълчалива
и дълго галиш моите коси!
А после - устните ти на врата ми, ...
Рано, рано стоя пред една врата
и държа едно букетче от кокичета.
Чакам тя да се събуди и да ме покани,
за да й подаря кокичетата,
които са толкова красиви, ...